Папата към богословите от Южна Италия: „Останете в открито море"

Светла Чалъкова - Ватикана

В атмосфера на братство и духовна близост папа Лъв XIV прие представителите на Богословския факултет на Пулия и Богословския институт на Калабрия, насърчавайки ги да продължат по пътя на единството и съвместната формация. Срещата се превърна в силен апел за „плаване в открито море“ – образ, който Светият отец използва, за да опише смелостта, необходима на богословието днес.

Още в началото папата припомни думите на папа Франциск към авторите на списание La Civiltà Cattolica: католикът не трябва да се страхува от откритото море и да търси убежище в сигурни пристанища. Според Лъв XIV това важи с особена сила за онези, които се подготвят за служение в Църквата. Богословската подготовка не е просто академично натрупване на знания, а дръзко пътешествие – както навътре, към дълбините на Божията тайна, така и навън, към нови хоризонти, където Евангелието трябва да бъде изразено на езика на съвременния човек.

Папата подчерта, че богословието съществува заради благовестието. То не е привилегия на малцина специалисти, а служение в сърцето на църковната мисия. Позовавайки се на апостолическата конституция Veritatis gaudium, той напомни, че богословската формация е част от „постоянното усилие за културно и социално посредничество на Евангелието“. Това означава изграждане на мислене, способно да влиза в диалог със съвременната култура, без да губи вярност към традицията.

Особено внимание Светият отец отдели на процеса на обединение между различните богословски институции в Пулия и Калабрия. Той го определи като историческа стъпка, която преодолява местническите разделения и насърчава църковното общение. Според него синергията между диоцезите не е административен акт, а духовен избор – път към споделено виждане и съгласуван пастирски отговор на предизвикателствата на времето.

„Правете богословие заедно“, призова папата. Той подчерта, че истинската формация се ражда в общност, а не в изолация. Съвместното учене и служение подготвят бъдещите свещеници, монаси, монахини и миряни да живеят синодалния стил на Църквата – стил на взаимно допълване на дарби и служения, на открит диалог и взаимно изслушване.

Лъв XIV не премълча и социалните реалности на Южна Италия – кризата на труда, емиграцията, различните форми на несправедливост и потисничество. Той отбеляза, че дълбоката религиозност на народа не отменя тези рани, а призовава към нова съвест и смело действие. Именно тук богословието има пророческа роля – да формира критично мислене и да противостои на логиките на примирение и безразличие. В този смисъл инвестицията в богословска култура е инвестиция в бъдещето на обществото.

В заключение папата насърчи присъстващите да продължат започнатия проект с ентусиазъм и постоянство, без да се поддават на изкушението да се връщат назад. Той очерта визия за академична общност, в която всички – кандидати за свещенство, посветени лица и миряни – се формират заедно и подпомагат християнските общности да бъдат „знак на Евангелието и работилници на надеждата“.

Срещата завърши с обща молитва „Отче наш“ и апостолическа благословия. Под покровителството на свети Франциск от Паола и на Пресвета Дева Мария – Regina Apuliae, папа Лъв XIV повери пътя на южноиталианските богословски общности, призовавайки ги да съчетават вярност и творческа смелост, традиция и новост, единство и многообразие – винаги в слушане на гласа на Светия Дух.