Ангел Господен: Преображение е светлината, която лекува раните на историята
София Халходжаева – Маня Кавалджиева – Ватикана
Епископът на Рим се спря на уникалността на Божието откровение. Христос, който стои на планината Тавор между Моисей и Илия, представлява живата Премъдрост, в която законът и пророчествата намират своето крайно изпълнение. Концепцията за „смирена слава“ е особено важна в този контекст.
За разлика от светския блясък, сиянието на Христос не е спектакъл за тълпата, а тържествено доверие на Бог в човека. В това „човешко великолепие на Бог“, учениците са призовани да видят истинското достойнство на плътта, което светът често се опитва да омаловажава.
Пасхалната светлина на Христос решително се противопоставя на тъмнината на съвременния свят. Там, където злото се стреми да превърне човешката личност в разменна монета или анонимна маса, Преображение ни напомня за свещената природа на достойнството на всеки човек.
Лъв XIV отбеляза, че Христос излъчва светлина върху всички тела, разкъсвани от насилие, разпнати от болка или изоставени в бедност, напомняйки, че Неговото откровение е удивителен дар на спасението.
Тази блага вест служи за отговор на най-големите духовни безизходици на нашата епоха. Небесният Отец отговаря на отчаянието на атеизма с дара на Своя Син, Спасителят, а Светият Дух избавя вярващите от самотата на агностицизма, предлагайки им вечно общение на живот и благодат.
Пред на нашата слаба и колеблива вяра, посланието за бъдещото възкресение отеква отново – точно това, което учениците видяха в сиянието на Христос, въпреки, че им бе необходимо време, за да разберат напълно тази тайна.
Папа Лъв ни напомни, че е нужно време, за да се разбере тайната на планината Тавор. Периодът на Великите пости е преди всичко време на мълчание, когато се учим да чуваме Словото отново и да се наслаждаваме на общението с Господа.
„Докато преживяваме всичко това по време на Великите пости, нека помолим Пресветата Дева Мария, Учителка в молитвата и Утринна звезда, да пази нашите стъпки във вярата“, призова Светият Отец вярващите в края на своето обръщение.
