Ангел Господен: да освободим сърцата си от егоизма и насилието

Маня Кавалджиева – Ватикана

Предаваме ви пълния текст на катехизиса на папа Лъв ХIV:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

През тази пета неделя от Великите пости, Евангелието за възкресението на Лазар се провъзгласява в литургията (Йн. 11, 1-45).

През периода на Великите пости това е знак, който говори за победата на Христос над смъртта и дара на вечния живот, който получаваме при Кръщението (вж. Катехизис на Католическата църква, 1265). Исус днес казва и на нас, както каза на Марта, сестрата на Лазар: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки“ (Йн. 11, 25-26).

По този начин Литургията ни кани да преживеем отново в тази светлина, през предстоящата Страстна седмица, събитията от Страстите Господни – влизането в Йерусалим, Тайната вечеря, съдът, разпятието, погребението – за да схванем най-истинското им значение и да се отворим за дара на благодатта, който те съдържат.

Наистина, във Възкръсналия Христос, победител на смъртта и живеещ в нас чрез благодатта на Кръщението, тези събития намират своето изпълнение за нашето спасение и пълнота на живота.

Неговата благодат озарява този свят, който сякаш е в постоянно търсене на новост и промяна, дори с цената на жертване на важни неща – време, енергия, ценности, чувства – сякаш славата, материалните блага, забавленията, мимолетните връзки, биха могли да изпълнят сърцата ни или да ни направят безсмъртни. Това е симптом на нуждата от безкрайното, която всеки от нас носи в себе си, нужда, която обаче не може да бъде задоволена от мимолетното. Нищо завършено не може да утоли нашата вътрешна жажда, защото сме създадени за Бог и „неспокойно е сърцето ни, докато не отпочине в Теб“ (Изповеди, I, 1.1).

Разказът за възкресението на Лазар ни кани да се вслушаме в тази дълбока нужда и със силата на Светия Дух да освободим сърцата си от навици, обусловеност и начин на мислене, които като камъни ни затварят в гробовете на егоизма, материализма, насилието, повърхностността. На тези места няма живот, а само смут, неудовлетвореност и самота.

Исус и на нас извиква: „Излез вън!“ (Йн. 11, 43), подтиквайки ни да излезем, възродени от Неговата благодат, от тези тесни пространства, за да вървим в светлината на любовта, като обновени жени и мъже, способни да се надяват и да обичат, по примера на Неговото безкрайно милосърдие, без пресмятане и безмерно.

Нека Дева Мария ни помогне да изживеем тези свети дни по този начин: с нейната вяра, с нейното доверие, с нейната вярност, за да можем и ние да подновяваме, всеки ден, светлото преживяване на срещата с нейния възкръснал Син“.