Папата: да преоткрием кръщението като източник на свобода и братство

Мориба Камара S.J. – Маня Кавалджиева – Ватикана  

Правейки паралел между първото четиво от книгата Битие (изкушението в Едемската градина) и евангелския разказ за изкушенията в пустинята (Мт 4,1-11), папата подчерта, че Божието слово осветлява „дара на кръщението като благодат, която среща нашата свобода“. Историята на произхода, обясни той, първоначално не представя забрана, а по-скоро „възможност: възможност за връзка“ между творението и неговия Създател.

Именно тази връзка изкусителят се стреми да разруши, като внушава „презумпцията за способност да се премахне всяка разлика между творенията и Създателя“ чрез „илюзията да се уподобиш на Бога“. За папата този библейски откъс остава „несравним шедьовър, който представя драмата на свободата“.

Исус, свободният човек, който разкрива истинската човечност

Пред тази вековна фундаментална дилема: „Мога ли напълно да реализирам живота си, като кажа „да“ на Бог? Или, за да бъда свободен и щастлив, трябва ли да се освободя от Него?“ , сцената с Христовите изкушения дава решителен отговор. Лъв XIV напомни, че Исус разкрива „истинската човечност“ и цитира съборната конституция Gaudium et spes: „В действителност, тайната на човека е истински осветена само в тайната на Въплътеното Слово.“ Като се съпротивлява на хитростите на Изкусителя, Христос показва „новия човек, свободния човек“, чиято свобода се изпълнява „като каже „да“ на Бог“. Тази обновена човечност, подчерта папата, „се ражда от кръщелния купел“.

Светият Отец говори подробно за динамичната природа на кръщението, която „не се изчерпва от пространството и времето на обреда“, а остава жива благодат, „вътрешен глас, който ни призовава да се съобразим с Христос“. Тази благодат, добави той, постоянно насочва вярващия по нов път, за да може неговата свобода да намери „своето изпълнение в любовта към Бога и ближния“.

От тази кръщелна връзка с Христос произтича истинска свобода, коренно различна от обещаната от дявола: не стремеж към власт, а „любов, която се отдава и прави всички нас братя и сестри“. В подкрепа на това, папата цитира свети Павел: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Иисус“ (Гал. 3,28).

Енория в сърцето на противоречията на нашето време

Енорията „Пресвето Сърце Исусово“ се намира до централната гара в Рим и, позовавайки се на специфичния контекст на тази енория, която папа Лъв XIII пожела именно на това място, като помоли свети Джовани Боско да я построи, Светият Отец подчерта, че „в рамките на няколко метра“ се събират контрастите на нашето време: „безгрижието на хората, които комфортно заминават и после се завръщат, и онези, които нямат покрив над главата си; многобройните възможности за вършене както на добро, така и на зло, желанието за честен труд и незаконният трафик на наркотици и проституцията“.

В този контекст, енорията е призвана да „бъде квас на Евангелието за тази територия, да се превърне в знак на близост и милосърдие“. Лъв XIV изрази благодарността си към салезианците за тяхната „неуморна работа“ сред младите хора, мигрантите, бежанците и бездомните, насърчавайки общността да остане „малък пламък на светлина и надежда“. В заключение, Папата повери Великопостното време на застъпничеството на Мария, Помощница на християните, за да може тя да подкрепя верните „в моменти на изкушение и изпитание“ и да им помага да живеят пълноценно „свободата и братството на Божиите деца“.