Папата: да не оставаме сред пепелта, а да се въздигаме и обновяваме
Маня Кавалджиева – Ватикана
Това каза папа Лъв ХIV на литургията за началото на Великия пост. На древния римския хълм Авентин се състоя традиционно шествие за покаяние, от църквата „Свети Анселм“ до базилика „Света Сабина“, където папата проведе света литургия, с ритуала на посипване на главите с пепел и благославяне.
В проповедта си папа припомни думите на пророк Йоил, който призовава за събиране на народа, без да се изключва никой – деца, дори бебета, възрастни, слаби хора – за да се покаят заедно и да търсят Божията прошка. Великият пост не е само личен въпрос, но и възможност за цялата общност да признае греховете си и да работи заедно за справедливост, подчерта папата. „Колко рядко се срещат възрастни, които се разкайват, хора, предприятия и институции, които признават, че са сгрешили!, отбеляза той.
Лъв XIV подчерта, че „грехът е личен“, но се оформя „в реалната и виртуалната среда, която посещаваме често“, не рядко „в рамките на реални „структури на греха“ от икономическо, културно, политическо и дори религиозно естество.
Да противопоставим на идолопоклонството живия Бог – както ни учи Писанието – означава да се осмелим да прегърнем свободата и да я преоткрием чрез изход, чрез път. Вече не парализирани, сковани, сигурни в позициите си, а обединени, за да се движим и променяме.
Папата отбеляза, че днес, особено сред младите хора, има особен отклик към обреда на Пепеляна сряда. Младите хора осъзнават, че е възможен по-справедлив начин на живот и че има отговорност за това, което е нередно в Църквата и в света. Затова трябва да започнем с онова, което е възможно и с тези, които са готови да вървят заедно, защото сега е „благоприятното време и денят на спасението“ (срв. 2 Кор. 6,2).
Великият пост не е за да ни разсее от работата върху себе си, а за да помогне на другите в търсенето им на истинско обновление на живота в светлината на Божието Царство.
Преди шестдесет години, няколко седмици след края на Втория ватикански събор, Павел VI извърши обреда на посипване на главите с пепел по време на обща аудиенция в базилика „Свети Петър“. Той го нарече „строга и впечатляваща покаятелна церемония“, както и реалистична педагогическа практика, която ни помага да видим живота и човешката съдба в правилната светлина, отбеляза Лъв XIV.
И добави, че обредът на покаянието помага на съвременния човек да види илюзиите си и осветлява песимизма на нашето време, когато културата утвърждава безсмислието на всичко и мъките на живота.
Днес можем да разпознаем пророчеството, съдържащо се в тези думи, и да усетим в пепелта, наложена върху нас, тежестта на един свят, който гори, на цели градове, разрушени от войната: пепелта на международното право и на справедливостта между народите, пепелта на цели екосистеми и на хармонията между народите, пепелта на критичното мислене и на древната местна мъдрост, пепелта на чувството за свещено, което обитава всяко създание.
Да признаем греховете си вече е предвестник и свидетел на Възкресението: това означава, че не оставаме сред пепелта, а се въздигаме и се обновяваме. Пасхалното тридневие, което ще отбележим в кулминацията на Великия пост, ще разкрие цялата му красота и смисъл, показвайки пътя от смъртта към живота и от безсилието към възможностите на Бога, отбеляза Папата.
По думите на папата, древните и съвременните мъченици са пионери по пътя към Възкресението, а древната римска традиция на Великденските пости ни учи да бъдем поклонници и да следваме стъпките на тези свидетели. Техният живот са семената, които са дали богата реколта, която ние трябва да пожънем.
Великият пост ни учи да не търсим човешка слава, а да виждаме това, което се ражда и расте, и ни насърчава да му служим, насочвайки цялото си същество, цялото си сърце към Бога.
