Папата: единството се ражда от покаяно сърце и братска близост
Светла Чалъкова - Ватикана
Срещата се състоя в контекста на наскоро отбелязаната Седмица за молитва за християнско единство и потвърди желанието на Светия престол да задълбочава живия диалог не само чрез богословие, но и чрез лични срещи, приятелство и споделена молитва.
Папата започна словото си с топло приветствие и с думите на апостол Петър: „Мир на всички вас, които сте в Христа“ (1 Петр. 5:14). Той благодари на участниците, както и на техните придружители — архиепископ Хаджаг Барсамян и митрополит Варнава Ел-Соряни — подчертавайки, че самото им присъствие в Рим е взаимно благословение: католиците опознават по-добре Източните църкви, а гостите — живота на Римската курия и католическите образователни институции.
В центъра на обръщението си Лъв XIV постави темата за единството на Църквата. Позовавайки се на св. апостол Павел — „Едно тяло и един дух“ (Еф. 4:4) — той припомни, че първите християнски общности са били различни по култура, език и обичаи, но призвани да живеят като едно мистично тяло. Павел, отбеляза папата, непрестанно е напомнял на Църквите да не се затварят в себе си, а да се отварят към другите като членове на едно тяло.
Оттук и призивът към вътрешно „разоръжаване“. Цитирайки патриарх Атинагор — един от пионерите на икуменизма — папата каза, че истинското единство започва, когато се откажем от нуждата винаги да сме прави и да оправдаваме себе си чрез осъждането на другите. Това „разоръжаване на сърцето“ е трудна духовна битка, но именно тя отваря пътя към истинска братска любов, сътрудничество и помирение.
Лъв XIV подчерта, че различията между Църквите не са заплаха, а богатство — „мозайка“ от общото християнско наследство. Когато тези различия се живеят в смирение и взаимно уважение, те могат да се превърнат в източник на мир не само между християните, но и в света като цяло.
В края на словото си папата увери гостите в своята молитва за тях и за техните Църкви, поверявайки ги на закрилата на Пресвета Богородица. Срещата завърши с молитвата „Отче наш“ —обикновен, но мощен знак, че пътят към единството минава преди всичко през общата молитва.
