Лъв XIV за Великия пост: Да разоръжим езика и да пречистим сърцето си

Светла Чалъкова - Ватикана

Светият отец поставя в основата на великопостния път способността да слушаме. Всяко истинско обръщане започва тогава, когато човек позволи на Божието слово да достигне сърцето му. Слушането е знак за желание за връзка – както с Бог, така и с ближния.

Папата припомня библейския разказ за Бог, Който чува вика на страдащия народ в Египет и откликва, започвайки история на освобождение. Така и днес вярващите са призвани да разпознават сред многото гласове този, който се издига от болката, несправедливостта и бедността.

Литургичното слушане на Писанието възпитава сърцето към по-дълбока чувствителност към реалността. Според папата, Божието слово ни учи да разпознаваме „вика на бедните“, който продължава да предизвиква не само съвестта на отделния човек, но и обществата, политическите и икономическите системи, както и самата Църква.

Да постим: дисциплина на желанието

Ако Великият пост е време за слушане, постът е конкретната практика, която подготвя човека за приемането на Словото. В посланието си папа Лъв XIV подчертава, че въздържанието от храна не е само традиционен обичай, а дълбоко духовно упражнение.

Постът изважда наяве въпроса от какво наистина „гладуваме“ и какво считаме за съществено. Постът помага да се подредят желанията, да се съхрани жаждата за справедливост и тя да не се превърне в примирение, а в молитва и отговорност към другите.

Цитирайки свети Августин, папата напомня, че в този живот човек гладува и жадува за правда, докато пълнотата на удовлетворението принадлежи на вечността. Този вътрешен стремеж разширява душата и я прави способна да приеме Божията благодат.

Пост и смирение: срещу духовната гордост

Светият отец предупреждава, че постът губи своята евангелска истина, ако се превърне в повод за самодоволство или гордост. Истинският пост трябва да бъде свързан с вяра и смирение и да бъде подхранван от Божието слово.

Освен въздържанието от храна, папата насърчава и други форми на лишение, които водят към по-опростен и трезвен начин на живот. „Само умереността прави християнския живот силен и автентичен“, подчертава той.

Особено внимание папата отделя на един често пренебрегван аспект – поста от думи, които нараняват. Той приканва вярващите да „разоръжат езика си“, да се откажат от злословие, клевета, прибързани осъждания и агресивен тон – както в семейството и обществото, така и в социалните мрежи и публичния дебат. На мястото на думите на омраза трябва да застанат думи на надежда и мир.

Заедно: общностно обръщане

В посланието се подчертава, че Великият пост има и общностно измерение. Папата припомня разказа от книгата Неемия, където народът се събира, за да слуша Закона, пости и обновява своя завет с Бог.

По същия начин днес енориите, семействата и църковните общности са призвани към споделен път на обръщане. Слушането на Божието слово, на вика на бедните и на „страдащата земя“ трябва да оформя общия стил на живот.

Обръщането не засяга само личната съвест, но и начина на общуване, качеството на диалога и способността да се разпознават истинските ориентири на човешките желания – както в църковните общности, така и в едно човечество, жадуващо за справедливост и помирение.

Молитва за обновено сърце

В заключение папа Лъв XIV отправя молитвен призив Великият пост да направи слуха на вярващите по-чувствителен към Бог, и към „най-малките“. Той насърчава пост, който пречиства и езика, за да намалеят раняващите думи и да се отвори пространство за гласа на другия.

Целта на този път е изграждането на „цивилизация на любовта“, в която слушането ражда освобождение, а общностите се превръщат в място, където страдащите намират приемане и надежда.

Папата завършва посланието с апостолска благословия към всички вярващи за техния великопостен път, като ги приканва към дълбоко, смирено и общностно обръщане на сърцето.