Папа

Лъв XIV: спортът е школа на човечност, мир и надежда

В навечерието на XXV зимни олимпийски игри в Милано и Кортина д’Ампецо и XIV Параолимпийски игри, папа Лъв XIV отправи писмо до света, посветено на смисъла на спорта. Документът – озаглавен „Живот в изобилие“ – излиза от рамките на спортния коментар и се превръща в дълбоко културно, духовно и социално размишление. Папата вижда спорта не просто като състезание или зрелище, а като универсален език на човечеството – място, където се формира личността, иизграждат се общности и се култивира мира.

Светла Чалъкова - Ватикана

Поводът на писмото са олимпийските и параолимпийските игри, но хоризонтът му е много по-широк: то говори за достойнството на човека, за опасностите на комерсиализацията, за значението на правилата, за включването на най-уязвимите и за призванието на Църквата да бъде близо до света на спорта.

Спортът като път към мира и „олимпийското примирие“

Папата припомня древната традиция на Олимпийското примирие, когато войните са били временно спирани, за да могат атлетите и зрителите безопасно да пътуват и да се състезават. Той вижда в тази традиция мощен символ и актуален инструмент за съвременния свят, разкъсван от конфликти.

Цитирайки св. Йоан Павел II, Лъв XIV подчертава, че спортът може да бъде пространство за взаимно разбиране, приятелство и изграждане на по-мирен свят. В контраст, войната е описана като „поражение за човечеството“ – разрушение на тела, души и общества.

Папата призовава държавите да възродят духа на примирието по време на игрите като знак на надежда и като пророчество за помирено човечество.

Спортът като школа за цялостно човешко развитие

В центъра на писмото стои библейската фраза: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат в изобилие“ (Йоан 10:10). За папата това означава, че Църквата се интересува от спорта, защото се интересува от цялостния човек – тяло, душа и дух.

Той проследява дългато християнска традиция, в която спортните образи са използвани като метафора за духовния живот – още от св. ап. Павел, който сравнява християнския път с бягането на стадиона.

Лъв XIV припомня и приноса на средновековните мислители като св. Тома Аквински, който защитава значението на играта и физическото упражнение като част от добродетелния живот. Спортът не е противоположност на духовността, а нейно въплъщение в движение.

Спортът като „съвременен Ареопаг“

Папата представя спорта като едно от големите културни пространства на нашето време – място, където се формират ценности, идентичности и социални връзки.

Той посочва ролята на личности като св. Филип Нери и св. Йоан Боско, които са използвали спорта в пасторалната си дейност, както и влиянието на енцикликата Rerum Novarum, стимулирала създаването на католически спортни асоциации.

Особено внимание се отделя на Athletica Vaticana – официалния спортен отбор на Ватикана, който не се стреми към слава, а към солидарност, близост с бедните и служение чрез спорта.

Спорт, „поток“ и формиране на личността

Папата се позовава на съвременни изследвания върху т.нар. flow experience – състояние на пълна концентрация и радост в действието. В спорта това се случва, когато предизвикателството е високо, но по силите на човека.

Така спортът помага да излезем от егоцентризма, да живеем в единство с другите и да се научим на сътрудничество. Особено силно това се вижда в отборните спортове, където успехът е общ, а не индивидуален.

Папата цитира своя предшественик, който казва, че истинският спортист е „играч в отбор“, който се учи на братство, взаимопомощ и уважение.

Достъпност и инклузивност: спорт за всички

Лъв XIV критикува модела „плати, за да играеш“, който изключва бедните деца от спорта. Той също така осъжда дискриминацията срещу момичета и жени в спорта и призовава за по-голяма отвореност дори в религиозните общности.

Той дава примери от Параолимпиадата, Спешъл Олимпикс и Отбора на бежанците, показвайки, че спортът може да бъде мощен инструмент за достойнство, интеграция и надежда.

Опасностите: комерсиализация, допинг и култ към успеха

Една от най-силните части на писмото е критиката към прекомерната комерсиализация на спорта. Когато парите станат главната цел, атлетите се превръщат в „стока“, а радостта от играта изчезва.

Папата предупреждава за „диктатурата на резултата“, допинга, манипулациите и зависимостта от хазартната индустрия. Това не само разрушава спорта, но и разочарова обществото и подкопава доверието.

Конкуренцията като среща, а не като война

Интересен езиков анализ показва, че думата „конкуренция“ идва от cum-petere – „да търсим заедно“. Истинската конкуренция не е вражда, а съвместно търсене на върхови постижения.

Спортът учи на уважение към правилата, на приемане на ограниченията на тялото и на смирение както в победата, така и в загубата.

Папата предупреждава обаче срещу фанатизма на феновете, който може да превърне стадионите от места на среща в места на насилие и разделение.

Рискът от „сакрализация“ на спорта

Лъв XIV отбелязва, че съвременната култура често превръща спорта в квазирелигия – със стадиони като катедрали и атлети като идоли. Това изразява истинска жажда за смисъл, но крие опасността спортът да измести духовното.

Той предупреждава и срещу нарцисизма, култа към тялото и влиянието на социалните мрежи, които фрагментират личността. Като положителен пример посочва св. Пиер Джорджо Фрасати, който съчетава спорт, социална ангажираност и дълбока вяра.

Технологии, трансхуманизъм и бъдещето на спорта

Папата изразява тревога от прекомерната технологизация и трансхуманистичните тенденции, които могат да превърнат атлета в „оптимизиран продукт“, откъснат от реалното тяло и отношенията. Спортът трябва да остане човешки, въплътен и релационен.

Към една „пасторална грижа за спорта“

В заключение Лъв XIV призовава за създаване на специални църковни структури за пасторална грижа в спорта – както на национално, така и на местно ниво. Целта не е контрол, а съпровождане, диалог и духовно ориентиране.

Спортът трябва да бъде пространство на надежда, солидарност и формиране на добродетели – дисциплина, търпение, смирение и взаимно уважение.

Какво означава „живот в изобилие“?

За папа Лъв XIV „живот в изобилие“ не означава повече победи, пари или слава. Означава пълноценен живот, в който тялото, общността и духовността вървят заедно.

Когато спортът е свободен от корупция, от фанатизъм и от комерсиален цинизъм, той може да стане истинска школа на човечност – място, където се учим да печелим без гордост, да губим без отчаяние и да вървим заедно като едно човешко семейство.