Лъв XIV: „Да обичаме Църквата като майка и да отидем към периферите"
Светла Чалъкова – Ватикана
Папата изрази радостта си от присъствието на висшите настоятели и представителите на двете общности. Макар историята им да е различна, те споделят общ дух – родени в сходна епоха, в една и съща земя, и вдъхновени от пламенното желание да занесат Евангелието там, където нуждата е най-голяма.
Припомняйки фигурата на свети Евгений дьо Мазьоно, основател на Облатите, папата отбеляза, че неговият девиз – „Той ме прати да благовестя на бедните“ (срв. Ис. 61:1; Лк. 4:18) – остава актуален и днес. В размирните времена след Френската революция светецът защитава достойнството на работници и селяни, третирани често единствено като работна сила. Като епископ на Марсилия той проявява същата смелост, изпращайки мисионери първо в Канада, а после в Европа, Африка и Азия. Тази щедрост, подчерта папата, ражда изобилие от мисионерски призвания и показва, че верността към вдъхновенията на Светия Дух винаги носи плод.
Днес Облатите наброяват над три хиляди богопосветени в седемдесет страни и продължават да служат с „предпочитание към най-малките“. Папа Лъв XIV припомни и думите на Франциск, който през 2022 г. ги насърчи да живеят харизмата си в движение към „перифериите на света, обичани от Бог“. Под закрилата на Дева Мария те са призвани да съчетават вярност към корените с откритост към културното многообразие.
В словото си Светият отец отдели специално внимание и на Сестрите на Дева Мария на Апостолите, чийто девиз – „С Мария, Майката на Исус“ (Деян. 1:14) – ги поставя в сърцето на апостолската общност. Основани от отец Августин Планк, за да осигурят присъствието на жени в мисионерското дело на Обществото на африканските мисии, сестрите често са свидетелствали за Христос с цената на живота си – сред болести, лишения и дори мъченичество. И днес те работят в трудни и нестабилни региони, като носят мир и уважение към всеки човек.
В заключение папата подчерта още един общ белег на двете конгрегации – духа на семейство. Този дух, каза той, се ражда от срещата с Бог – в Евхаристията, молитвата, обожанието и тайнствата. Именно от олтара и от скинията извира онази вътрешна близост и съпричастност, която превръща религиозните общности в живо отражение на Божията любов в света.
„Благодаря ви за всичко добро, което вършите“, завърши папа Лъв XIV, като увери присъстващите в своята молитвена подкрепа и им даде апостолическата си благословия.
