Обща аудиенция: Църквата е Божият план за единство, разкрит на света
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Обръщайки се към поклонниците, събрали се на площад „Свети Петър“, папата припомни, че при описанието на същността на Църквата, Съборът използва термина „тайна“ от посланията на апостол Павел, като реалност, скрита преди, а сега разкрита. Същността на тази тайнство е Божието желание да обедини цялото творение чрез изкупителната жертва на Исус Христос.
Тази визия намира практическо изражение в литургичното събиране на верните. Именно тук, в пространството на молитвата, всички социални и културни различия отстъпват пред обединяващата сила на Христовата любов, която е разрушила бариерите между хората и социалните групи.
Терминът „еклесия“ (от гръцки свикване, събрание бел.ред.) подчертава, че Църквата е събор от онези, които се разпознават като призовани от Бога. По този начин Църквата се превръща в осезаем израз на божествената тайна в историята.
Папата отбеляза, че човечеството пребивава в състояние на фрагментация, която хората не са в състояние да преодолеят, въпреки вътрешната си жажда за единство. Именно Христос, „чрез силата на Светия Дух, побеждава силите на разделението и самия Разделител“. Съвместното участие в литургията, основано на вярата в Евангелието, се преживява като притежание на Христовия кръст – върховното откровение на Божията любов.
В този смисъл, подчерта Светият Отец, Църквата се явява тайна, станала видима: тя продължава пасхалното дело на Христос, Който чрез Евангелието и Евхаристията приобщава хората със Своя живот в слава.
Тъй като това събрание е свикано от Самия Бог, то е предназначено за всички хора. Затова в началото на Lumen Gentium, припомни папата, се казва: „Църквата представлява в Христос един вид тайнство – тоест знак и средство – на дълбокото единение с Бога и единството на целия човешки род“ (н. 1).
Църквата се явява действено знамение, защото когато Господ действа в историята, Той привлича в делото Си онези, върху които е насочено Неговото действие. Чрез Църквата, Бог постига Своята цел: да обедини хората със Себе Си и да ги съедини отново едни с други.
В заключение на своето наставление, Лъв XIV подчерта, че пасхалното дело на Христос – Неговото страдание, смърт и възкресение – разкрива истинската същност на Църквата като всеобща тайна на спасението.
Това ни насърчава да благодарим за принадлежността си към Тялото на възкръсналия Христос и към Божия народ, който пътува през историята: Църквата пребивава в света като освещаващо присъствие, знак за „единство и помирение сред едно все още разделено човечество“.
