Ангел Господен: Блаженствата са светлини, които обновяват живота

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикава  

Исус предава „новия закон“ на учениците си, когато обявява Блаженствата, „светлини“, които Господ „запалва в полумрака на историята“, разкривайки „плана за спасение, който

Отец осъществява чрез Сина, със силата на Светия Дух“. И „това е закон, който обновява живота ни и го прави добър, дори когато за света изглежда провален и нещастен“, каза папата преди да произнесе молитвата Ангел Господен, коментирайки евангелския откъс за Блаженствата (Мт. 5, 1-12).  

Само Бог може наистина да нарече бедните и страдащите блажени, защото Той е върховното благо, което се дарява на всички с безкрайна любов. Само Бог може да засити онези, които търсят мир и правда, защото Той е справедливият съдия на света, авторът на вечния мир. Само у Бога кротките, милостивите и чистите по сърце намират радост, защото Той е изпълнението на тяхното очакване. В преследването, Бог е източник на изкуплението; в лъжите, Той е котвата на истина. Затова Исус казва: „Радвайте се и се веселете!“.

Исус осветява смисъла на историята

Блаженствата остават парадокс „само за онези, които смятат, че Бог е различен от начина, по който Христос Го разкрива“. Тези, които очакват, „че силните винаги ще бъдат господари на земята“, са изненадани от думите на Исус. Тези, които мислят, „че щастието принадлежи на богатите“, може би „смитат, че Исус се заблуждава“. Но „илюзията се крие именно в липсата на вяра в Христос“, каза Лъв XIV, който с няколко думи описа идентичността на Исус: „Той е бедният, който споделя живота си с всички, кроткият, който упорства в болката, миротворецът, преследван до смъртта си на кръста“ и по този начин „хвърля светлина върху смисъла на историята: не тази, написана от победителите, а онази, която Бог изпълнява, като спасява потиснатите“.

Синът гледа на света с реализма на любовта на Отца; от другата страна, както казваше папа Франциск, са „професионалистите на илюзията. Не трябва да ги следваме, защото те не са способни да ни дадат надежда“ (Ангел Господен, 17 февруари 2019 г.). Докато Бог дава тази надежда преди всичко на онези, които светът отхвърля като безнадеждни.

Доказателство за щастие

Така Блаженствата „стават за нас доказателство на щастието и ни карат да се запитаме дали ние го смятаме за постижение, което трябва да бъде купено, или за дар, който трябва да бъде споделен; дали го насочваме към предмети, които се консумират, или към отношения, които ни придружават“, каза Светият Отец, като даде отговор:

И наистина „заради Христос“ и благодарение на Него, горчивината на изпитанията се превръща в радостта на изкупените: Исус не говори за далечна утеха, а за постоянна благодат, която винаги ни подкрепя, особено в момент на безпокойство.

Папата завърши катехизисната си беседа с думите от евангелието на Лука (1, 51-51):

Блаженствата въздигат смирените и разпръсват „ония, които се гордеят с мислите на сърцето си“.