Папата: Юбилеят приключи, пътят на надеждата продължава
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
В своята проповед, епископът на Рим напомни, че всяка истинска среща с Бога променя всичко. Радост и тревога, търсене и съпротива, надежда и страх – тези контрасти, според Светия Отец, неизменно съпровождат всяко истинско проявление на Бог.
Влъхвите, виждайки звездата, изпитали голяма радост, докато Ирод и целият Йерусалим били смутени. В присъствието на Бог нищо не остава същото, отбеляза папата: предполагаемата спокойна сигурност, че „няма нищо ново под слънцето“, свършва и започва историята, от която зависят настоящето и бъдещето. Именно така се ражда надеждата.
Светият Отец обърна специално внимание на парадокса: разтревожен е именно Йерусалим, градът, призван да бъде място на новото начало. Онези, които се смятат за познавачи на Писанието, рискуват да загубят способността си да се удивляват и да задават въпроси.
Този образ, подчерта Папата, се отнася и до самата Църква. Затварянето на Светата врата, последната през Юбилейната година, стана повод за сериозно изпитване на съвестта. Милиони поклонници прекрачиха прага на Църквата – какво намериха там?
Какъв прием, какво внимание, каква духовна отзивчивост?
Папата припомни древния израз homo viator: човекът е пътник, живот в движение. Църквата не бива да се страхува от това движение, а е призвана да го разпознава и да го насочва към живия Бог.
„Светите места като катедрали, базилики и светилища, станали цел на юбилейното поклонение, трябва да излъчват благоуханието на живота и да оставят незаличимото впечатление, че вече е започнал друг свят“.
Светият Отец предупреди за логиката на Ирод – логика на страха, на лъжите и на манипулацията, която се стреми да подчини чуждите стремежи на собствените си интереси. Радостта от Евангелието обаче освобождава и ни дава възможност да следваме нови пътища.
Важно е всеки, който влиза в църквата, да почувства: тук Месията току-що се е родил, тук надеждата е жива.
Юбилеят, подчерта папата, напомни на Църквата, че не сме в края, а едва в началото на нашия път. Господ продължава да действа тихо, без шум, ангажирайки всички – млади и стари, бедни и богати – в Своите дела на милосърдие и справедливост.
Тези „епифании“ се нуждаят от защита от насилие, включително от икономическата логика, която превръща всичко в стока, затова е важно да се научим да виждаме в госта – поклонник, в непознатия – ближен и в различния – другар по пътя.
Затова, скъпи братя и сестри, е хубаво да станем поклонници на надеждата. И е хубаво да продължаваме да бъдем такива, заедно! Божията вярност ще продължи да ни удивлява. Ако не сведем църквите си до обикновени паметници, ако общностите ни останат домове, ако единодушно устояваме на съблазните на силните на този свят, тогава ще бъдем поколението на зората.
Мария, Утринна звезда, винаги ще върви пред нас! В нейния Син ще съзерцаваме и ще служим на едно прекрасно човечество, преобразено не от заблуди за всемогъщество, а от Бога, Който от любов стана плът.
