Папата: дипломацията търси помирение там, където се издигат стени и недоверие

Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана   

Папата преди всичко благодари на Бога за „дългата и плодотворна история“ на академията, основана през 1701 г. по желание на папа Климент XI. От този момент, отбелязва епископът на Рим, започна „нейната достойна мисия“, чийто дух бе запазен и ръководен от папите през вековете, „съпровождайки нейното развитие въз основа на нуждите, които Църквата и дипломацията са идентифицирали през вековете“.

В посланието се споменават конкретно последните реформи, осъществени при папа Франциск. Апостолската конституция „Praedicate Evangelium“ потвърждава мястото на Академията в Държавния секретариат, свързвайки я с Отдела за персонала на дипломатическата служба на Светия Престол.

А документът Il Ministero Petrino от 25 март 2025 г. дава статут на ръководен център за върхови постижения в областта на висшето академично образование и изследванията в областта на дипломатическите науки, превръщайки академията в пряк инструмент на дипломатическата дейност на Светия Престол.

Лъв XIV подчертава, че тези реформи са насочени към създаване на солиден научен курс, който съчетава правни, исторически, политически, икономически и езикови компетенции с човешките и свещенически качества на младите свещеници.

Светият Отец изразява своята благодарност към ръководството и студентите на академията за пътя на единството и обновлението, извървян „в духа на вярата и готовността“, приемайки промените, без да се губи верността към корените.

Посланието се фокусира върху напомняне на истинското значение на дипломатическата служба. Папата изразява пожеланието, че годишнината ще послужи за стимул на студентите за още по-голямо усърдие в тяхната подготовка. Дипломацията на Светия Престол не е професия, а пастирско призвание:

Това е евангелското изкуство на срещата, което търси пътища за помирение там, където хората изграждат стени и недоверие.

Ватиканската дипломация, подчерта епископът на Рим, се ражда от Евангелието:

Това не е тактика, а мислеща любов; тя не търси нито победители, нито победени, не издига бариери, а възстановява истинските връзки.

В такова общение всяка дума трябва да бъде предшествана от внимание – слушане на Бога и на онези „малки чеда“, чиито гласове често остават нечути. Папските представители са призвани да бъдат мостове:

невидими – за да подкрепят, трайни – когато събитията са трудни за овладяване и мостове на надеждата – когато доброто е застрашено. Лъв XIV се обръща към духовното измерение на дипломатическата служба и посочва примера на свети Антоний Абат, светецът-покровител на академията, който успя да превърне тишината на пустинята в плодотворен диалог с Бога. Папата насърчава студентите да бъдат свещеници на дълбок духовен живот, които черпят сила в молитвата, за да се срещат с другите.

Папата поверява бъдещите им трудове на Пресветата Богородица, Майка на Църквата, молейки я да ги пази и да ги направи послушни на Божията воля в служение на Престола на свети Петър.

В заключение на писмото си, Лъв XIV дарява апостолска благословия на общността на Папската църковна академия и на всички, които участват в юбилейните чествания, свързани с тази значима дата.