Търси

Папата с близките на жертвите и пострадалите от трагедията в Гран-Монтана, Швейцария Папата с близките на жертвите и пострадалите от трагедията в Гран-Монтана, Швейцария  (@Vatican Media)

Папата към близките на жертвите от Гран-Монтана: Христос споделя вашата болка“

Папа Лъв XIV прие семействата на жертвите и пострадалите от трагедията в Гран-Монтана, изразявайки близостта на Църквата към всички, които преживяват болката от внезапната загуба, тежките изгаряния и дългото възстановяване след една катастрофа, разтърсила не само местната общност, но и световното обществено съзнание. В момент, който е трябвало да бъде изпълнен с радост, смъртта и страданието нахлуват неочаквано, поставяйки болезнени въпроси за смисъла, надеждата и Божието присъствие.

Светла Чалъкова - Ватикана

В обръщението си папата призна, че няма човешки думи, способни да обяснят или облекчат напълно страданието, пред което са изправени семействата. Загубата на близък човек или гледката на любим, белязан завинаги от огъня, оставя рана, която не може да бъде заличена с утешителни фрази. Именно затова, подчерта той, единствените думи, които не са празни, са думите на Христос на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ – вик, който отеква в сърцата на всички страдащи.

Папата насочи вниманието към тишината, която следва този вик – тридневната тишина на гроба. Но тази тишина не е последната дума. От нея се ражда отговорът на Отца: Възкресението. Христос възкръсва и живее завинаги в светлината и радостта на Пасхата, превръщайки болката и смъртта в път към живот. Именно тук, каза папата, се корени християнската надежда – не в обещание за лесен живот, а в увереността, че смъртта няма последната дума.

Позовавайки се на апостол Павел, Светият отец напомни, че ако надеждата в Христос беше ограничена само до земния живот, тя би била напразна. Но Христос е „първородният от възкръсналите“, и в Него всички, които са починали, са призовани към живот. Затова нито смъртта, нито страданието могат да отделят човека от любовта на Христос.

Папата увери семействата, че Исус не е далеч от тяхната болка, а я споделя и носи заедно с тях. По същия начин и Църквата върви редом с тях, подкрепяйки ги с молитва и духовна близост. Той изрази личната си молитва за покой на починалите, за изцеление на ранените и за сила на онези, които ги обгрижват с любов и нежност.

В заключение папата повери всички на закрилата на Дева Мария – Майка на скърбите, която е стояла под Кръста с пронизано сърце. Както тя е чакала с вяра зората на Възкресението, така и страдащите днес са призовани да чакат с търпение, с увереността, че след нощта на болката ще изгрее нов ден и радостта ще бъде възстановена. Като знак на утеха Светият отец отправи своята апостолска благословия към всички засегнати от трагедията.

15 януари 2026, 13:57