Лъв XIV: Да пазим човешките лица и гласове в епохата на изкуствения интелект
Светла Чалъкова – Ватикана
На 24 януари 2026 г., празника на Свети Франциск Салски, покровител на журналистите, Лъв XIV публикува своето послание за 60-ия Световен ден на комуникациите. Тази година той ще се отбележи на 17 май kd тема: „Да пазим човешките лица и гласове“. „Предизвикателството пред нас не е да спрем дигиталните иновации, а да ги управляваме, признавайки двойствената им природа. Всеки от нас трябва да издигне глас в защита на човечеството, за да могат тези устройства наистина да ни съпътстват като съюзници“, пише папата в посланието си.
Папа Лъв XIV започва с богословско и философско размишление върху лицето и гласа като уникални белези на човешката личност. В древногръцката традиция „prosopon“ – лицето – означава това, което стои пред погледа на другия, мястото на присъствието и връзката. Латинската дума „persona“ пък е свързана със звученето на гласа – не анонимен звук, а разпознаваемото присъствие на някого.
Тези два елемента не са случайни, подчертава папата. Те са свещени, защото са дар от Бог, Който е създал човека по Свой образ и подобие. Божието Слово, което първо е звучало в гласа на пророците, се е въплътило в пълнота в Исус Христос – Слово, което може да бъде видяно и чуто. Затова всяка истинска комуникация носи в себе си отражение от Божията любов.
Да пазим човека, а не само информацията
От тази перспектива папата извежда основния си аргумент: да пазим човешките лица и гласове означава да пазим самия човек. Човешката личност не е продукт на алгоритми или биохимични процеси, програмирани предварително. Всеки човек има неповторимо призвание, което се разкрива именно в общуването с другите.
Технологиите, ако бъдат лишени от тази грижа, могат да разрушат фундаментални основи на цивилизацията – способността за съчувствие, отговорност, приятелство и автентична среща. Проблемът не е в иновацията сама по себе си, а в загубата на човешкия център.
Алгоритми, емоции и загуба на критично мислене
Папа Лъв XIV отделя особено внимание на ролята на алгоритмите в социалните мрежи. Проектирани да максимизират ангажираността и печалбата, те насърчават бързи емоции – възмущение, страх, гняв – и потискат процесите, които изискват време: размисъл, разбиране, диалог.
Това води до затваряне на хората в „информационни балони“, където различното мнение не се среща, а се отхвърля. Резултатът е нарастваща поляризация и отслабване на способността за слушане и критично мислене – основи на демократичното и църковното общение.
Илюзията за всезнаещия „дигитален приятел“
Към този проблем се добавя и некритичното доверие в изкуствения интелект като всезнаещ съветник, архив на цялото знание и почти „оракул“ на съвременния човек. Папата предупреждава, че подобно отношение може постепенно да разруши аналитичните, творческите и комуникативните способности на човека.
Когато се отказваме от усилието да мислим, да търсим смисъл и да носим отговорност за собствените си идеи, ние рискуваме да се превърнем в пасивни потребители на мисли, които не са наши.
Творчеството под заплаха
Системите за изкуствен интелект все по-често поемат контрола върху създаването на текстове, музика и видео. Папата вижда тук сериозна опасност: човешката креативност да бъде обезценена и заменена с анонимни продукти, обозначени с етикета „Powered by AI“.
В този процес произведенията на човешкия гений се свеждат до суровина за обучение на машините, а самите хора – до консуматори. Това, подчертава папата, е форма на отказ от личното призвание и отговорност.
Симулация вместо среща
Все по-трудно става да се различи дали общуваме с реален човек или с автоматизиран агент. Чатботовете, базирани на големи езикови модели, могат да имитират чувства, съпричастност и дори „обич“. Тази антропоморфизация, макар понякога да изглежда безобидна, крие сериозни рискове.
За уязвимите хора подобни системи могат да се превърнат в заместител на реалните отношения, манипулирайки емоционалния им свят и навлизайки в интимното пространство на личността.
Изкривена реалност и дезинформация
Папа Лъв XIV обръща внимание и на проблема с алгоритмичните пристрастия (bias). Моделите на ИИ отразяват светогледа на своите създатели и данните, с които са обучени, като по този начин възпроизвеждат стереотипи и неравенства.
Комбинацията от неточности, „халюцинации“ на ИИ и кризата на журналистиката на терен създава благоприятна почва за дезинформация, недоверие и социална несигурност.
Концентрация на власт и морална отговорност
Папата изразява тревога от факта, че огромна власт е съсредоточена в ръцете на малък брой технологични компании. Те разполагат със средства да влияят на поведението, мисленето и дори на историческата памет – включително историята на Църквата – често без хората да осъзнават това.
Отговорност, сътрудничество и образование
Въпреки сериозните рискове, папа Лъв XIV не призовава към отхвърляне на технологиите, а към тяхното мъдро ръководене. Той предлага съюз между човека и технологиите, основан на три стълба: отговорност, сътрудничество и образование.
Отговорността е обща – за разработчиците, платформите, законодателите, медиите и потребителите. Сътрудничеството между всички сектори е необходимо, за да се защитят човешкото достойнство и общото благо.
Образование за свобода на духа
Ключово място заема образованието – медийната, информационната и ИИ грамотност. Тя трябва да обхване всички поколения и социални групи, за да помогне на хората да използват технологиите осъзнато, да проверяват източниците, да защитават личните си данни и да пазят своя образ, глас и интимност.
В заключение папа Лъв XIV отправя силен духовен апел: лицето и гласът отново да изразяват личността. Комуникацията е най-дълбоката истина за човека и именно към нея трябва да бъде насочена всяка технологична иновация. Само така изкуственият интелект може да стане съюзник, а не заплаха за човешкото достойнство и свободата на духа.
