Да се спрем до страдащия: послание на Лъв XIV за Световния ден на болните

Светла Чалъкова - Ватикана

XXXIV Световен ден на болния ще бъде отбелязан тържествено на 11 февруари 2026 г. в Чиклайо, Перу – избор, който не е случаен. Именно от перифериите, подчертава папа Лъв XIV, Църквата е призвана да гледа към света, към страданието и към човешката крехкост. Чиклайо, дълбоко свързан с мисионерския и пастирския път на папата, става символ на една Църква, която не наблюдава от разстояние, а живее редом с болните и уязвимите.

Темата на тазгодишното послание – „Състраданието на самарянина: да обичаме, носейки болката на другия“ – очертава ясно посоката: не бягство от болката, а близост; не абстрактни думи, а конкретни жестове; не индивидуализъм, а общност.

Притчата, която продължава да ни изпитва

В центъра на размишлението стои добре познатата притча от Евангелието според Лука за човека, нападнат по пътя от Йерусалим към Йерихон. Папа Лъв XIV напомня, че това не е просто поучителен разказ, а огледало, в което всяко поколение трябва да се огледа. Свещеникът и левитът виждат ранения, но „подминават“. Самарянинът – чужденец и отхвърлен в тогавашното общество – спира, доближава се и поема отговорност.

Папата вижда в този жест критика към съвременната култура на бързината, ефективността и безразличието. В свят, в който времето е измервано в производителност, болният често се възприема като „пречка“ или „тежест“. Самарянинът обаче „губи време“ – и именно в това губене се ражда истинската любов.

Да станеш ближен: избор, а не случайност

Светият отец подчертава една ключова истина: Исус не отговаря директно на въпроса „Кой е моят ближен?“, а го преобръща – „На кого аз ще стана ближен?“. Близостта не е даденост, а решение. Тя не зависи от родство, националност или социален статус, а от свободния избор да се ангажираш с болката на другия.

Да бъдеш ближен означава да се приближиш доброволно, да споделиш, да поемеш риска на срещата. Християнската любов, подчертава папата, не е пасивно състрадание, а активна солидарност. Христос сам е истинският Самарянин, който се е навел над раненото човечество и е платил цената на нашето изцеление.

Любов, която дава себе си, а не само помощ

Папа Лъв XIV прави важно разграничение между филантропията и християнската любов. Грижата за болния не се изчерпва с предоставяне на услуги или удовлетворяване на нужди. Истинската съпричастност означава даряване на самия себе си – време, внимание, присъствие.

Тук папата припомня свидетелството на свети Франциск от Асизи, който открива „сладостта“ на любовта именно чрез срещата с прокажените. Болният не е обект на милосърдие, а място на среща с Христос.

Състраданието като общностна мисия

Втората голяма линия на посланието е социалното измерение на състраданието. Самарянинът не действа сам – той поверява ранения на ханджията и създава мрежа на грижа. Това, подчертава папа Лъв XIV, е образ на Църквата и на обществото, призвани да се грижат за болните заедно.

Светият отец говори от личен опит, спомняйки си Перу, където е виждал как семейства, съседи, медицински работници и пастирски служители образуват „вериги на милосърдие“. Тази грижа не е второстепенна дейност, а същинско църковно действие и критерий за зрелостта на обществото.

Болният – мярка за здравето на обществото

Папа Лъв XIV се позовава на свети Киприан, който още в древността е виждал в отношението към болните проверка за справедливостта и човечността на обществото. Кой остава до страдащия? Кой не го изоставя? Кой поема отговорност, когато това струва усилие?

В този смисъл болният не е „проблем“, а призив – към солидарност, към преосмисляне на приоритетите, към възстановяване на социалните връзки.

Любовта към Бог и любовта към ближния – неразделни

В третата част на посланието папата поставя грижата за болния в светлината на двойната заповед за любовта. Любовта към Бог не може да бъде истинска, ако не се изразява в любов към страдащия човек. Именно в конкретното служение се проверява автентичността на вярата.

Тази перспектива позволява и ново разбиране за любовта към самия себе си. Истинското достойнство на човека не се основава на успех, кариера или обществено признание, а на способността му да живее в отношения – с Бог и с другите.

Самарянски стил на живот за нашето време

В заключение папа Лъв XIV отправя настойчив призив към „самарянски“ стил на християнски живот – включващ, смел и солидарен. В свят, белязан от разделения и страх, той вижда в братската любов единственото истинско лекарство за раните на човечеството.

Посланието завършва с молитва към Дева Мария, Здраве на болните, и с апостолски благослов за болните, техните семейства, здравните работници и всички, които ежедневно се спират до човешката болка.