Обща аудиенция: Да преоткрием пророчеството на Втория Ватикански събор
Светла Чалъкова - Ватикана
Лъв XIV припомни, че след приключването на цикъла беседи през Юбилейната година, посветен на тайните от живота на Исус Христос, Църквата навлиза в нов етап на духовно размишление, а именно беседи насочени към препрочитане и осмисляне на документите на Втория Ватикански събор, не чрез „чутото и тълкуванията“, а чрез директно докосване до автентичното съборно учение.
Папата припомни думите на св. Йоан Павел II, който в края на Юбилея през 2000 г. нарече Втория Ватикански събор „великата благодат, от която Църквата се облагодетелства през ХХ век“. В тази перспектива Лъв XIV подчерта, че макар да са изминали шест десетилетия от Събора, поколението на неговите участници – епископи, богослови и вярващи – вече не е сред нас, което прави още по-наложително живото предаване и актуализиране на съборното наследство.
Съборът – компас за Църквата в съвременния свят
Светият отец припомни, че документите на Втория Ватикански събор не са изгубили своята актуалност, като цитира Бенедикт XVI, според когото техните послания са особено значими в контекста на днешното глобализирано общество. Именно тези текстове, подчерта папата, остават „полярната звезда“ на църковния път.
Лъв XIV се върна към 11 октомври 1962 г., когато папа св. Йоан XXIII открива Събора и го определя като „зората на един светъл ден за Църквата“. Работата на съборните отци от всички континенти, отбеляза папата, поставя основите на нова църковна епоха, белязана от дълбоко библейско, богословско и литургично обновление.
Обновено разбиране за Бог, Църквата и света
В размишлението си папа Лъв XIV очерта основните плодове на Втория Ватикански събор. Сред тях са преоткриването на Бог като Отец, който в Христос призовава човечеството към синовство; виждането за Църквата като тайнство на общение и единство между Бог и Неговия народ; както и важната литургична реформа, поставила в центъра тайнството на спасението и активното, съзнателно участие на целия Божи народ.
Съборът, подчерта папата, отваря Църквата към света, като я учи да разпознава знаците на времето, да влиза в диалог и да поема споделена отговорност за предизвикателствата на съвременната епоха. Това е Църква, която желае да „разтвори обятията си към човечеството“, да бъде глас на надеждите и тревогите на народите и да съдейства за изграждането на по-справедливо и по-братско общество.
Църква на диалога и свидетелството
Цитирайки св. Павел VI, папа Лъв XIV припомни, че благодарение на Събора „Църквата става слово, послание и диалог“. Този дух на откритост се изразява в ангажимента към икуменизма, междурелигиозния диалог и срещата с всички хора на добра воля.
Папата подчерта, че този вътрешен наглас и духовен стил трябва да характеризират както личния християнски живот, така и пастирската дейност на Църквата. Пред лицето на днешните предизвикателства, добави той, вярващите са призвани да бъдат радостни благовестители на Евангелието и смели свидетели на справедливостта и мира.
Съборът – плод, който зрее във времето
Лъв XIV припомни и пророческите думи на бъдещия папа Йоан Павел I, монс. Албино Лучани, който още в началото на Събора отбелязва, че истинските плодове на едно такова събитие често узряват бавно, през трудности и противоречия, и се измерват не толкова в структури, колкото в по-дълбока и по-широка святост.
В заключение папата се позова на посланието на св. Павел VI при закриването на Събора през 1965 г., като подчерта, че и днес Църквата е призвана да „излезе“ към човечеството – към неговите рани, но и към неговите постижения и копнежи за по-възвишен живот. Преоткривайки документите на Втория Ватикански събор, каза Лъв XIV, Църквата едновременно се вкоренява в своята традиция и с обновена радост тръгва към света, за да му възвестява Евангелието на Божието царство – царство на любов, справедливост и мир.
