Обща аудиенция: Бог ни говори като на приятели, а не като на слуги
Светла Чалъкова - Ватикана
Папата започна с думите на Христос от Евангелието според Йоан: „Не ви наричам вече слуги… а ви нарекох приятели“ (Йн 15,15), като подчерта, че именно този преход – от служение към приятелство – стои в сърцевината на християнската вяра и е ясно формулиран в „Dei Verbum“. Според него, с идването на Христос връзката между Бога и човека се променя радикално: вече не става дума за дистанционна и страхопочитателна зависимост, а за лична и любяща връзка, основана на любовта.
Позовавайки се на свети Августин, папата припомни, че само благодатта прави човека способен да бъде „приятел на Бог“. Човекът не е равен на Бог, но именно Бог, чрез Своя Син, го прави подобен на Себе Си. Това богословско виждане разкрива дълбоката логика на Откровението: Бог не само говори на човека, но го приобщава към Своя живот.
Светият отец проследи библейската история на Завета, като отбеляза, че още в Книгата Битие Бог разговаря с първите хора. Грехът прекъсва този диалог, но не прекратява Божието търсене на човека. Напротив – през цялата история на спасението Бог отново и отново възстановява Завета, който достига своята пълнота в Христос. В Него, подчерта папата, диалогът между Бог и човечеството е възстановен завинаги, а Новият Завет става вечен и неразрушим.
Цитирайки „Dei Verbum“, папата напомни, че Бог „говори на хората като на приятели“, за да ги покани в общение със Себе Си. Откровението – каза папата – „има диалогичен характер, то не търпи мълчание, а изисква отговор. Както в човешкото приятелство, така и в отношенията с Бог, истинската връзка се храни от искрен обмен на слова“.
В този контекст Светият отец разграничи между „словото“ и „празните приказки“. Докато повърхностното говорене не създава общение, истинското слово разкрива личността. Така и Божието Слово не просто предава информация, а разкрива самия Бог като Съюзник и Приятел на човека.
Ето защо – каза папата - първата нагласа, която християнинът трябва да възпитава, е умението да слуша. Само чрез внимателно и смирено вслушване Божието Слово може да проникне в ума и сърцето на човека. Молитвата – както литургичната и общностната, така и личната – е мястото, където това приятелство с Бог се изгражда и поддържа. В богослужението, напомни Светият отец, не ние определяме какво да чуем, а Бог Сам ни говори чрез Църквата; в личната молитва от друга страна човек не предава информация на Бог, а открива истината за себе си пред Него.
В заключение папата отправи деликатно, но настойчиво предупреждение: приятелствата не се губят само чрез внезапни разриви, а и чрез постепенното им пренебрегване в ежедневието. Ако Христос ни нарича Свои приятели, този призив не бива да остава без отговор. Грижата за живата връзка с Бог, подчерта Светият отец, не е допълнение към християнския живот, а негово сърце – защото именно в приятелството с Бога човек открива смисъла, надеждата и пътя към спасението.
