Папа Лъв XIV призова кардиналите към обща отговорност и взаимна подкрепа
Светла Чалъкова - Ватикана
Светият отец очерта дълбокия духовен смисъл на „спирането“, на общото разпознаване и на служението като споделена отговорност в един свят, гладен за добро, мир и смисъл.
Ето защо, папа Лъв XIV насочи вниманието към думите от Първото послание на св. апостол Йоан: „Да се обичаме един другиго, защото любовта е от Бог“. Тази библейска покана, подчерта той, най-добре изразява смисъла на консистория като момент на благодат, в който Църквата се събира, за да служи в единство.
Размишлявайки върху самата дума Consistorium – „събрание“, свързано с глагола „consistere“, „да се спра“, Светият отец подчерта пророческата стойност на това спиране в едно забързано общество. Кардиналите са се отказали от важни ангажименти, за да се съберат заедно не за да прокарват лични или групови „програми“, а за да подложат своите идеи и проекти на Божието разпознаване, което превъзхожда човешката логика.
Централно място в проповедта зае Евхаристията като пространство, в което всяко принушение, желание и мисъл се полагат върху олтара, за да бъдат очистени, преобразени и съединени в „един хляб“. Само така, подчерта папата, е възможно истинско взаимно слушане и автентично общение, което превръща Кардиналската колегия не просто в съвкупност от експерти, а в общност на вярата.
Папа Лъв XIV припомни, че любовта, на която Църквата е свидетел, е по своята същност троична и релационна. Позовавайки се на св. Йоан Павел II и на идеята за „духовност на общението“, той подчерта, че истинското църковно служение започва от съзерцанието на Троицата, която обитава в нас, и от умението да разпознаваме нейната светлина в лицето на братята и сестрите край нас.
Това „спиране“ в консистория, продължи папата, е преди всичко акт на любов – към Бог, към Църквата и към цялото човечество. То се изразява в молитва и мълчание, но и в конкретни жестове на взаимно слушане, споделяне и израз на гласа на онези, които пастирите представляват в различните части на света. Всичко това трябва да се живее със смирение и благодарност, в съзнанието, че всяка дарба е получена и е призвана да бъде отговорно умножавана.
Цитирайки св. Лъв Велики, папа Лъв XIV припомни, че когато всички членове на Тялото Христово действат с един и същ дух, тогава нуждаещите се биват нахранени, облечени и посетени, а никой не търси своето, а доброто на другия. Това, подчерта той, е моделът на съвместната работа в Църквата – хармонично сътрудничество на различни служения под водителството на Светия Дух.
Папата не подмина и драматичния контекст на съвременния свят – белязан от дълбоки неравенства, духовна празнота и жажда за мир. Пред лицето на тази „гладна тълпа“ Църквата може да се почувства безсилна, както учениците в Евангелието. Но Христос и днес пита: „Колко хляба имате?“, приканвайки към общо усилие и доверие в Провидението. Задачата на пастирите е заедно да откриват и споделят „петте хляба и двете риби“, които Бог никога не отказва на търсещите Го.
В заключение папа Лъв XIV благодари на кардиналите за тяхното служение и тежката отговорност, която споделят със Св. Петър. Той повери работата и мисията на Църквата на Бог с думите на св. Августин, напомняйки, че всичко е благодат, и завърши с молитвеното прошение: „Дай това, което заповядваш, и заповядай това, което искаш“.
