Папа Лъв XIV: В майчинството на Мария Бог дарява на света мир
Светла Чалъкова - Ватикана
Изхождайки от библейската благословия от Книгата Числа: „Господ да те благослови и да те пази… и да ти даде мир“ и тайната на Божественото майчинство на Мария, папата очерта пътя на християнина като път на „разоръжена и разоръжаваща“ любов, способна да преобразява историята.
Тази благословия, подчерта Светият отец, е адресирана към народ, който е преживял освобождение – Израил, изведен от робството в Египет към свободата на пустинния път и обещаното бъдеще.
Папата направи паралел между този опит и живота на всеки човек днес: всеки нов ден и всяка нова година могат да бъдат начало на нов живот, когато са преживени в светлината на Божията милост и в отговор на човешката свобода. Свободата, подчерта той, не е сигурност без риск, а отворен път, по който Бог върви с народа Си.
В центъра на размишлението стои тайната на Божественото майчинство на Мария. Чрез нейното „да“ Бог приема човешко лице – лицето на Исус. В Него Божията милост става видима, близка и действена. Мария, като майка и ученичка, съпътства този път – от Въплъщението до Кръста и Възкресението – отказвайки се от всякакви човешки гаранции и поверявайки живота си изцяло на Божията воля.
Цитирайки св. Августин, папа Лъв XIV припомни, че Създателят на вселената е станал беззащитно дете, движен от напълно безвъзмездна любов. Тази „разоръжена и разоръжаваща“ любов, както подчерта Светият отец и в Посланието за Световния ден на мира, разкрива истинския път към спасението: не чрез насилие, осъждане и потисничество, а чрез разбиране, прошка, приемане и освобождаване на другия.
В този контекст папата припомни думите на св. Йоан Павел II от началото на новото хилядолетие: срещата с Христос преобразява и изпраща вярващите като свидетели на надеждата в света. След юбилейния опит на прошка, солидарност и внимание към бедните, християните са призвани да „оживотворяват историята и културите“ с Евангелието.
В заключение папа Лъв XIV покани вярващите, в близост до завършването на Юбилея на надеждата, да се приближат с вяра към яслите – мястото на истинския мир. Там, в съзерцанието на Божията близост и нежност, християните могат да черпят сили, за да тръгнат отново по пътя на живота, „прославяйки и хвалейки Бога“ и превръщайки новата година в време на благословия, мир и свидетелство.
