Папа Лъв XIV призова дипломатите да защитават живота, съвестта и мира
Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана
Традиционната среща на Папата с посланиците, акредитирани към Светия престол, тази година придоби особено значение. За Лъв XIV това беше първото подобно събитие след избирането му на Свети Петровия престол.
В словото Папата специално открои присъствието на нови ръководители на дипломатически мисии с резиденция в Рим, като Казахстан, Бурунди и Беларус. „Благодаря на държавните власти за решението им да открият дипломатически представителства при Светия престол в Рим. Това е осезаем знак за добри и плодотворни двустранни отношения“, каза той.
Словото на папата бе белязано от дълъг списък от държави, разкъсвани от война, опустошени от все по-сложни оръжия, пречупени от насилие, което не познава милост дори пред плача на най-малките, където правата трябва отново да бъдат извоювани. С него Лъв XIV даде глас на страданието, което вече се усеща във всяко кътче на света, и настойчиво призова за мир – мир, който трябва да се изгражда отново и отново, по път, противоположен на идеята, „че мирът е възможен само чрез сила и под въздействието на възпирането“.
Войната – каза той - се задоволява да разрушава; мирът, напротив, изисква постоянно и търпеливо усилие за изграждане и непрекъсната бдителност. Това усилие засяга всички, започвайки от държавите, които притежават ядрени арсенали.
Кълнове на мира
Дългото и артикулирано слово на Лъв XIV, на италиански и английски език, бе призив към отговорност, ангажираност и защита на общото благо. В думите му отекват проповедите и многобройните молитви, които през тези осем месеца на понтификат очертаха основите на неговото учителство. В тях се осъжда злото, но са посочени и „кълновете на мира, които трябва да бъдат култивирани“, като Дейтънските споразумения, сложили край на войната в Босна преди 30 години, и Съвместната декларация за мир между Армения и Азербайджан, която цели „да проправи пътя към справедлив и траен мир в Южен Кавказ“. Папата припомни и ангажимента на виетнамските власти „за подобряване на отношенията със Светия престол и на условията, при които Църквата действа в страната“.
Гордостта – корен на конфликтите
Според Папата войните имат дълбока причина, която той обясни, позовавайки се на мисълта на свети Августин в произведението De Civitate Dei („За Божия град“), където реалността се разглежда чрез образа на два града: Божия, който е вечен, и земния, „място на временно пребиваване“. Ако при свети Августин двете реалности съществуват едновременно, „нашето време – казва Папата – сякаш е склонно да отрича ‘гражданските права’ на Божия град“. При липса на трансцендентна и обективна основа, подчерта той, надделява единствено любовта към самия себе си, стигаща до безразличие към Бог, който управлява земния град.
Гордостта помрачава самата реалност и съпричастността към ближния. Неслучайно в основата на всеки конфликт винаги стои коренът на гордостта. Както Папата припомня в Посланието си за Световния ден на мира, „губи се чувството за реализъм и се отстъпва пред една частична и изкривена представа за света, белязана от мрак и страх“, което отваря пътя към логиката на сблъсъка – предвестник на всяка война.
Трайни и мирни решения за Украйна и Светата земя
В мислите на Папата е Украйна, за която той спешно призова за прекратяване на огъня и за искрен диалог, водещ към мир. Лъв XIV отправи апел към международната общност да намери „справедливи и трайни решения в защита на най-уязвимите и за възвръщане на надеждата на засегнатите народи“, като потвърди готовността на Светия престол да съпътства инициативи, насърчаващи съгласието.
Той определи като тежка хуманитарната криза в Светата земя и отново изтъкна решението за две държави като „институционалната перспектива“, способна да отговори на „законните стремежи и на двата народа“. Светият престол следи с особено внимание всяка дипломатическа инициатива, която да гарантира на палестинците в Ивицата Газа бъдеще на траен мир и справедливост в собствената им земя, както и на целия палестински и израелски народ.
Стабилно бъдеще за Венецуела
Загриженост бе изразена и за напреженията в Карибско море и по тихоокеанските брегове на Америка, с призив да се защитава общото благо. Същият апел Папата отправи и за Венецуела, приканвайки всички да се вгледат в живота на двамата новоканонизирани светци – Хосе Грегорио Ернандес и сестра Кармен Рендилес – като пример „за изграждане на общество, основано на справедливост, истина, свобода и братство“, за да може страната да се изправи от тежката криза, която я измъчва от години.
Папата отново призова за зачитане на волята на венецуелския народ и за ангажираност в защитата на човешките и гражданските права, както и за изграждане на бъдеще на стабилност и съгласие.
В търсене на общото благо
В сърцето на Папата е и Хаити, разтърсена от насилие, „трафик на хора, принудителни изгнания и отвличания“, с призив за възстановяване на демократичния ред. Справедливо и трайно решение той поиска и за региона на Големите езера, както и за Судан, „превърнат в обширно бойно поле“. Мисълта му се насочи и към продължаващата политическа нестабилност в Южен Судан, „най-младата държава в семейството на нациите“.
Папата призова за диалог, за да бъдат овладени сигналите на напрежение в Източна Азия, включително в Мианмар, където хуманитарната криза продължава. Той апелира за смел избор на пътища към мир и приобщаващ диалог, „гарантирайки на всички справедлив и навременен достъп до хуманитарната помощ“.
Демократичните процеси, за да бъдат автентични, трябва да бъдат съпътствани от политическа воля за търсене на общото благо, за укрепване на социалното единство и за насърчаване на цялостното развитие на всеки човек.
Изкуственият интелект и етичната отговорност
Лъв XIV предупреди срещу надпреварата във въоръжаването, изрази надежда за подновяване на Договора New START, чийто срок изтича през февруари, и подчерта опасностите от използването на изкуствения интелект при създаването на нови оръжия.
Изкуственият интелект, каза той, е инструмент, който изисква адекватно и етично управление, както и нормативни рамки, насочени към защита на свободата и човешката отговорност.
Слабостта на мултилатерализма
Папа Лъв припомни, че живеем в „епохална промяна“, както често подчертаваше папа Франциск, и че на международната сцена се наблюдава „слабост на мултилатерализма“: дипломацията на диалога е заменена от „дипломация на силата на отделни държави или групи съюзници“.
Войната отново е станала модерна, а военният плам се разпространява. Нарушен е принципът, установен след Втората световна война, който забраняваше на държавите да използват сила за нарушаване на чужди граници. Мирът вече не се търси като дар и като ценност сама по себе си, „в стремеж към ред, желан от Бог, който предполага по-съвършена справедливост между хората“, а чрез оръжията – като средство за утвърждаване на собствено господство. Това сериозно подкопава върховенството на правото, основа на всяко мирно гражданско съжителство.
Нарушаването на хуманитарното право
Папата насочи вниманието и към международното хуманитарно право, което „сред раните на войната“ гарантираше минимум човечност, но днес не се спазва, разкривайки „опустошителните последици“ на конфликтите и от гледна точка на бъдещото възстановяване.
Не може да се премълчава, че разрушаването на болници, енергийна инфраструктура, жилища и места, жизненоважни за ежедневието, представлява тежко нарушение на международното хуманитарно право.
„Светият престол – заяви Понтификът – с твърдост осъжда всяка форма на въвличане на цивилното население във военни операции“, като изрази надежда международната общност да помни, че свещеността на живота стои над националните интереси.
Езикът – оръжие срещу другия
Подчертавайки, че Организацията на обединените нации е създадена след Втората световна война, за да предотвратява нови катастрофи, епископът на Рим призова за нови усилия, така че ООН да бъде все по-ориентирана „не към идеологии, а към политики, насочени към единството на семейството на народите“. Оттук размисълът му премина към необходимостта „да се преоткрие значението на думите“, което той определи като „едно от първите предизвикателства на нашето време“.
Днес значението на думите става все по-флуидно, а понятията, които те изразяват – все по-двусмислени. Езикът вече не е привилегированото средство на човешката природа за познание и среща, а – в гънките на семантичната неяснота – все повече се превръща в оръжие за заблуда, за удряне и обиждане на противниците.
Флуидността на думите
Необходимо е, подчерта Папата, „думите отново да изразяват по недвусмислен начин сигурни реалности“, защото само така може да се възроди „автентичен диалог“ – на площадите, в социалните мрежи и в мултилатерализма – без никой да надделява над другия „с логиката на силата, била тя словесна, физическа или военна“. Наблюдава се, отбеляза той, тенденция към „обезсилване на думата“ в името на самата свобода на изразяване – истински „парадокс“, особено на Запад, където нов език с орвелски привкус иска да бъде по-инклузивен, но на практика изключва.
Свободата на словото и на изразяване се гарантира именно чрез сигурността на езика и чрез това, че всеки термин е вкоренен в истината.
Свободата на съвестта не е бунт
„От тази подмяна – заяви Лъв XIV – за съжаление произтичат и други последици, които в крайна сметка ограничават основните права на личността, започвайки от свободата на съвестта. Свободата на съвестта - подчерта той - не е бунт, а акт на вярност към самия себе си и в настоящия исторически момент става „обект на все по-голямо оспорване от страна на държавите“, въпреки че именно тя установява „равновесие между колективния интерес и индивидуалното достойнство“.
Едно истински свободно общество не налага униформеност, а защитава многообразието на съвестите, предотвратявайки авторитарни отклонения и насърчавайки етичен диалог, който обогатява социалната тъкан.
Гоненията срещу християните, най-разпространената криза на човешките права
Сред свободите, които са застрашени, Папата посочи и религиозната свобода – „първото от човешките права, защото изразява най-дълбоката реалност на личността“, както подчертаваше Бенедикт XVI. Данните показват тревожна картина: 64% от световното население е подложено на сериозни нарушения на това право. „Светият престол го изисква и за всички останали религиозни общности“. Религиозната свобода не е привилегия или отстъпка, а основно човешко право.
Не може обаче да се пренебрегне, че гоненията срещу християните остават една от най-разпространените кризи на човешките права днес, засягаща над 380 милиона вярващи по света, които поради вярата си търпят високи или крайни нива на дискриминация, насилие и потисничество. Това явление засяга приблизително всеки седми християнин в глобален мащаб и през 2025 г. се е задълбочило поради продължаващите конфликти, авторитарните режими и религиозния екстремизъм.
Папата припомни религиозно мотивираното насилие в Бангладеш, в региона Сахел и в Нигерия, тежкия терористичен атентат от юни миналата година срещу енорията „Св. Илия“ в Дамаск и жертвите на джихадисткото насилие в Кабо Делгадо, Мозамбик. Но, добави той, „една фина форма на религиозна дискриминация срещу християните“ се наблюдава и в Европа и в Америка по политически и идеологически причини.
Мигранти, семейство, заченат живот
Мигрантите, семейството, заченатият живот и лишените от свобода са сред другите тревоги на Папата. За онези, които бягат от войни и рискуват да попаднат в мрежите на трафикантите, Папата настоя за зачитане на човешкото достойнство.
Светият престол отново изрази надежда, че действията на държавите срещу незаконността и трафика на хора няма да се превърнат в претекст за накърняване на достойнството на мигрантите и бежанците.
Папата призова за достойни условия за лишените от свобода, за продължаване на жестовете на милосърдие по време на Юбилея и да не се забравя страданието на онези, които са в затвора по политически причини. Относно семейството той припомни неговата основна социална роля, без да прикрива „нарастващата и болезнена реалност на крехки, разпаднали се и страдащи семейства“, белязани от вътрешни трудности и тревожни явления, включително домашното насилие.
Отхвърлянето на аборта
За държавите, засегнати от драматичния спад на раждаемостта, Лъв XIV призова за мерки в подкрепа на семействата, родени от съюза между мъж и жена, за приемане на заченатия живот, като категорично отхвърли „практики, които отричат или инструментализират произхода и развитието на живота“, сред които е и абортът.
Светият престол изразява дълбока загриженост относно проекти, целящи финансиране на трансгранична мобилност за достъп до т.нар. „право на безопасен аборт“, и счита за укоримо публични средства да се насочват към прекратяване на живота, вместо към подкрепа на майките и семействата.
Папата не пропусна да спомене и сурогатното майчинство, което „превръщайки бременността в търговска услуга, нарушава достойнството както на детето, сведено до продукт, така и на майката, инструментализирайки нейното тяло и процеса на раждане и изопачавайки първоначалния замисъл за семейна взаимност“. В мислите му бяха и болните и възрастните, необходимостта от насърчаване на палиативните грижи, без да се поощряват „форми на илюзорно състрадание като евтаназията“. Той призова за общи усилия срещу наркоманиите чрез политики за възстановяване и създаване на възможности за работа. „Едно общество е здраво и напреднало само когато защитава свещеността на човешкия живот и активно работи за неговото насърчаване“.
„Късото съединение“ на човешките права
В този контекст на рискове и нарушения Папа Лъв XIV подчерта, че т.нар. „нови права“ рискуват да отслабят самата структура на човешките права.
„Представените от мен разсъждения водят до извода, че в настоящия контекст се наблюдава истинско ‘късо съединение’ на човешките права. Правото на свобода на изразяване, на свобода на съвестта, на религиозна свобода и дори на живот, биват ограничавани в името на други, т.нар. нови права, с резултат, че самата система на човешките права губи своята сила, отстъпвайки място на силата и на насилието. Това се случва, когато всяко право стане самореферентно и най-вече когато загуби връзката си с реалността на нещата, с тяхната природа и с истината“.
Смирено сърце
Накрая, припомняйки предстоящите чествания на 800-годишнината от смъртта на свети Франциск от Асизи – „човек на мира и диалога“, свидетел на това, „че един мирен свят се изгражда, тръгвайки от смирено сърце, устремено към небесния град“ – Папата отправи последно послание към посланиците.
„Смирено сърце и строител на мир – това пожелавам на всеки от нас и на всички жители на нашите страни в началото на тази нова година“.
