Папата: нека всички да бъдат спасени

Антонела Палермо – Маня Кавалджиева – Ватикана

Котвата на надеждата

В тази връзка Папата, в своята проповед по време на литургията, на която присъстваха близо 5000 души, припомни своя предшественик Франциск, когато на 26 декември 2024 г. той отвори Светата врата на параклиса „Отче наш“ в затвора „Ребибия“. Тогава аржентинският папа отправи покана към всички, която Лъв XIV днес повтори: „Две неща ви казвам. Първо: дръжте в ръка въжето на котвата на надеждата. Второ: отворете широко вратите на сърцето си“. „Позовавайки се на представата за котва, хвърлена към вечността, отвъд всяка бариера на пространство и време, той ни призоваваше да пазим жива вярата си в живота, който ни очаква и винаги да вярваме във възможността за по-добро бъдеще. В същото време обаче той ни насърчаваше да бъдем с щедро сърце, дейци на справедливостта и милосърдието в средата, в която живеем“, подчерта папа Лъв.

Форми на амнистия или опрощаване

И отново, в приемственост с Франциск, папата повтори желанието, изразено в Spes non confundit (надеждата не разочарова) – булата, обявяваща Юбилея, а именно, че през тези последни седмици на Светата година все още могат да бъдат предоставени „форми на амнистия или опрощаване на наказанието“ и „възможности за реинтеграция за всички“.

Вярвам, че желанието му ще бъде изпълнено в много страни. Юбилеят, както знаем, в своето библейско начало е бил именно година на благодат, в която на всеки, по много начини, е била предлагана възможността да се започне отново.

Способността за милост и прошка

След това папа Лъв посочи критерия на любовта като водещ ориентир, който трябва да присъства и в среди като затворите. От отношение на състрадание, внимание, мъдрост и отговорност, в общностите, както и на институционно ниво, могат да възникнат истински чудеса. Важното е, потвърди папата, да гледаме към човечността на Исус. Уважението и способността за милост и прошка могат да променят съдбите, а Юбилеят може да бъде подходящ повод:

Когато дори в трудни условия запазим красотата на чувствата си, чувствителността, вниманието към нуждите на другите, уважението и способността за милосърдие и прошка, тогава от суровата почва на страданието и греха разцъфват прекрасни цветя и дори сред затворническите стени назряват постъпки, проекти и срещи, уникални по своята човечност.

Бог, Този, „който изкупва и освобождава

„Юбилеят е призив за обръщане във вярата и именно като такъв е източник на надежда и радост“, повтори папата. Вярно е, че затворническата среда има редица критични неща, поясни Лъв XIV: „Все още има много да се прави“. Но уповавайки се на Бог, Този, „който изкупва и освобождава“, ние можем и трябва да се осмелим:

Затворът е трудна среда и дори и най-добрите намерения могат да срещнат много препятствия. Именно поради тази причина обаче не трябва да се уморяваме, обезсърчаваме или да се отказваме, а да вървим напред с упоритост, смелост и дух на сътрудничество. Наистина мнозина все още не разбират, че след всяко падане трябва да можем да се изправим, че никое човешко същество не съвпада с това, което е направило и че правосъдието винаги е процес на поправяне и помирение.

 „Нека всички да бъдат спасени“

Папата, в размишленията си отново цитира свети Августин, написал известен коментар върху евангелската притча за жената, хваната в прелюбодейство, като подчерта, че след срещата ѝ с Исус, който ѝ прощава, остават „падението и милосърдието“. След това той се обърна към затворниците и отговорните за затворническата система, като повтори, че това не е лесна задача:

Има много проблеми, които трябва да бъдат решени. Помислете за пренаселеността, за все още недостатъчния ангажимент за осигуряване на стабилни възпитателни програми и възможности за работа. И нека не забравяме, на по-лично ниво, бремето на миналото, раните, които трябва да се лекуват тялом и духом, разочарованията, безкрайното необходимо търпение към себе си и към другите, когато се поема по пътя на обръщането във вярата и изкушението да се откажем или вече да не прощаваме.

И все пак, в това отчаяние, подчерта Наследникът на Петър, сигурността, че Господ желае спасението на всички, трябва да отеква в нас. Папата повтори и днес: „нека никой да не бъде изгубен! Нека всички да бъдат спасени“.

Не сме сами

Защото дори пред най-големите предизвикателства, ние не сме сами: Господ е близо, Той върви с нас и с Него до нас винаги ще се случва нещо хубаво и радостно.