Папата: да се надяваме означава да участваме
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Папата напомни, че Адвентът ни учи да бъдем бдителни към знаците на времето. Като си спомнят за първото пришествие на Исус, „Бог с нас“, християните се учат да разпознават Неговото присъствие днес и да подготвят сърцата си за Неговото завръщане, за да бъдат с Него завинаги, с всички хора и с цялото творение, в един окончателно изкупен свят.
В същото време, очакването на Спасителя не може да бъде пасивно: Раждането на Исус разкрива един Бог, който увлича хората, всички, които срещат Господ, са привлечени, извикани да участват. Бог ни въвлича в Своята история, в Своите мечти. Да се надяваме, следователно, означава да участваме. Мотото на Юбилея, „Поклонници на надеждата“, не е лозунг, който ще остарее след месец! То е програма за цял живот: „поклонници на надеждата“ означава хора, които вървят и които очакват, не обаче бездейни, а участващи.
Папата се позова на учението на Втория ватикански събор за разпознаването на знаците на времето: никой не може да направи това сам; това е споделен път на Църквата. Това са „знаци на Бога, Който идва със Своето Царство чрез исторически събития“ и Той трябва да бъде търсен в самата тъкан на ежедневието, с ум и сърце, „запретвайки ръкави“. Миряните имат специална мисия в това, защото именно „в скърбите и красотата на света“, Христос очаква човека и призовава за участие. „Ето защо да се надяваме, означава да участваме“.
Като пример папата посочи историята на Алберто Марвели, млад италианец, чийто живот се превърна в свидетелство на дейна надежда. По време на Втората световна война, „която той категорично осъжда“, Алберто самоотвержено помага на ранените, болните и бежанците, а след това се включва в обществения и политически живот, служейки на каузата за възстановяване. Смъртта му на 28-годишна след трагичен инцидент е край на извървян път, който показа, че служенето на Божието Царство носи радост дори сред опасност и че светът става по-добър, когато човек жертва собствената си безопасност и комфорт в името на доброто: „Това е участие“.
Светият Отец призова вярващите да запитат съвестта си: участват ли в дейности, които показват талантите им? Дали Божието Царство влиза в полезрението им, когато служат на другите? „Или правим това, като мрънкаме и се оплакваме, че всичко върви зле? Усмивката е сигурен знак за благодат вътре в нас“.
В края на своето насърчение Лъв XIV повтори: да се надяваме означава да участваме. Това е дар от Бога, Който би могъл, но не желае, да спаси света сам, а кани човека да участва, „защото заедно е по-добре“. Именно чрез участието човек още отсега се приобщава към това, което един ден ще се разкрие в своята пълнота, когато Христос се завърне завинаги.
