Urbi et Orbi: Мирът е споделена отговорност

Послание Urbi et Orbi

на Светия отец папа Лъв XIV

Рождество Христово

Скъпи братя и сестри,

„Да се радваме всички в Господа: нашият Спасител се роди в света. Днес истинският мир слезе от небето при нас“

Така пее литургията в Рождественската нощ и така отеква в Църквата вестта от Витлеем: Детето, родено от Дева Мария, е Христос Господ, изпратен от Отца да ни спаси от греха и смъртта. Той е нашият мир – Онзи, Който победи омразата и враждата с милосърдната любов на Бог. Затова „Рождеството Господне е Рождество на мира“ (св. Лъв Велики, Проповед 26).

Исус се роди в пещера, защото за Него нямаше място в страноприемницата. Току-що роден, майка Му Мария „Го пови в пелени и Го положи в ясли“ (срв. Лк 2,7). Синът Божи, чрез Когото всичко е сътворено, не бе приет, а Неговата люлка стана бедна хранилка за животни.

Вечното Слово на Отца, Когото небесата не могат да поберат, избра да дойде в света по този начин. От любов пожела да се роди от жена, за да сподели нашата човечност; от любов прие бедността и отхвърлянето и се отъждестви с онези, които са отритнати и изключени.

Още в Рождеството на Исус се очертава основният избор, който ще води целия живот на Божия Син, чак до смъртта на кръста: изборът не ние да носим тежестта на греха, а Той да я понесе заради нас, да я вземе върху Себе Си. Това можеше да направи само Той. Но същевременно Той показа и онова, което можем да направим само ние – всеки да поеме своята част от отговорността. Защото Бог, Който ни сътвори без нас, не може да ни спаси без нас (срв. св. Августин, Проповед 169, 11.13), тоест без нашата свободна воля да обичаме. Който не обича, не се спасява – той е изгубен. А който не обича брата си, когото вижда, не може да обича Бог, Когото не вижда (срв. 1 Йоан 4,20).

Братя и сестри, ето пътя на мира: отговорността. Ако всеки от нас – на всички нива – вместо да обвинява другите, първо признае собствените си грешки и поиска прошка от Бог, и ако същевременно се постави на мястото на страдащия, стане солидарен с по-слабия и потиснатия, тогава светът би се променил.

Исус Христос е нашият мир най-напред, защото ни освобождава от греха, а след това защото ни показва пътя за преодоляване на всички конфликти – от междуличностните до международните. Без сърце, освободено от греха, без простено сърце, не можем да бъдем мирни хора и градители на мир. Затова Исус се роди във Витлеем и умря на кръста: за да ни освободи от греха. Той е Спасителят. С Неговата благодат можем и трябва всеки от нас да направи своята част, за да отхвърли омразата, насилието и противопоставянето и да практикува диалога, мира и помирението.

В този празничен ден желая да отправя сърдечен и бащински поздрав към всички християни, особено към онези, които живеят в Близкия изток, които имах възможност да срещна по време на първото си апостолическо пътуване. Чух техните страхове и добре познавам чувството им на безсилие пред динамики на власт, които ги надхвърлят. Детето, което днес се ражда във Витлеем, е същият Исус, Който казва: „В Мене имате мир. В света ще имате скърби, но дерзайте: Аз победих света!“ (Йоан 16,33).

От Него просим справедливост, мир и стабилност за Ливан, Палестина, Израел и Сирия, доверявайки се на тези божествени думи: „Делото на правдата ще бъде мир, а плодът на правдата – спокойствие и сигурност навеки“ (Ис 32,17).

На Княза на мира поверяваме целия европейски континент, молейки Го да продължи да вдъхновява дух на общност и сътрудничество, верен на християнските си корени и история, солидарен и отворен към нуждаещите се. Особено се молим за изстрадалия украински народ: нека утихне грохотът на оръжията и страните, с подкрепата на международната общност, да намерят смелост за искрен, пряк и уважителен диалог.

От Детето във Витлеем просим мир и утеха за жертвите на всички войни по света, особено на забравените; и за всички, които страдат от несправедливост, политическа нестабилност, религиозно преследване и тероризъм. С особена загриженост споменавам братята и сестрите от Судан, Южен Судан, Мали, Буркина Фасо и Демократична република Конго.

В тези последни дни на Юбилея на надеждата се молим на Бог, станал човек, за скъпия народ на Хаити – да престане всяка форма на насилие в страната и тя да напредне по пътя на мира и помирението.

Нека Детето Исус вдъхнови онези в Латинска Америка, които носят политическа отговорност, така че при справянето с многобройните предизвикателства да се даде пространство на диалога за общото благо, а не на идеологически и партийни противопоставяния.

На Княза на мира се молим да озари Мианмар със светлината на бъдеще на помирение: да възвърне надеждата на младите поколения, да води целия бирмански народ по пътищата на мира и да бъде близо до онези, които живеят без дом, сигурност или доверие в утрешния ден.

На Него поверяваме и възстановяването на древното приятелство между Тайланд и Камбоджа и усилията на страните за помирение и мир.

На Него поверяваме също народите на Южна Азия и Океания, тежко изпитани от последните опустошителни природни бедствия, които нанесоха сериозни щети на цели общности. Пред тези изпитания призовавам всички да подновим с убеждение общия си ангажимент да помагаме на страдащите.

Скъпи братя и сестри,

в мрака на нощта „идеше в света истинската светлина, която просветлява всеки човек“ (Йоан 1,9), но „своите Го не приеха“ (Йоан 1,11). Да не позволяваме безразличието към страдащите да ни победи, защото Бог не е безразличен към нашите нещастия.

Ставайки човек, Исус пое нашата крехкост и се отъждестви с всеки от нас: с онези, които са загубили всичко, като жителите на Газа; с тези, които страдат от глад и бедност, като народа на Йемен; с онези, които бягат от родината си в търсене на бъдеще другаде – множеството бежанци и мигранти, преминаващи Средиземно море или американския континент; с онези, които са загубили работа и с онези, които я търсят, особено младите; с експлоатираните работници; с хората в затвора, често живеещи в нечовешки условия.

До Божието сърце достига зовът за мир, който се издига от всяка земя, както пише един поет:

„Не мирът на примирие,

нито видението за вълка и агнето,

а по-скоро

както в сърцето, когато възбудата е отминала

и може да се говори само за голяма умора.

[…]

Нека дойде

като дивите цветя,

внезапно, защото полето

се нуждае от тях: див мир.“

В този свят ден нека отворим сърцата си за братята и сестрите в нужда и болка. Така ги отваряме и за Детето Исус, Което с отворени обятия ни приема и ни открива Своята божественост: „А на онези, които Го приеха, даде власт да станат чеда Божии“ (Йоан 1,12).

След няколко дни ще завърши Юбилейната година. Светите врати ще се затворят, но Христос – нашата надежда – остава винаги с нас! Той е Вратата, винаги отворена, която ни въвежда в божествения живот. Това е радостната вест на този ден: Роденото Дете е Бог, станал човек; Той не идва да осъди, а да спаси; Той не е мимолетно явяване – идва, за да остане и да дари Себе Си. В Него всяка рана се изцелява и всяко сърце намира покой и мир.

„Рождество Господне е Рождество на мира.“

От сърце пожелавам на всички светло и благословено Рождество Христово!