Лъв XIV към Римската курия: Мисията и общението са сърцето на Църквата
Светла Чалъкова - Ватикана
В навечерието на Рождество Христово, на 22 декември 2025 г., Папа Лъв XIV се обърна към Римската курия с традиционното си коледно слово. В богато богословско и пастирско послание той очерта основните хоризонти на живота на Църквата днес – мисията и общението – като ги свърза дълбоко с тайнството на Въплъщението. Словото прозвуча като духовен завет, но и като реалистичен поглед към предизвикателствата вътре в Църквата и в света, белязан от разделения, конфликти и загуба на надежда.
Лъв XIV постави Рождество Христово в центъра на размисъла за мисията и живота на Църквата. Светият отец напомни, че светлината, изгряла от пещерата във Витлеем, продължава да озарява историята и днес, защото Бог е станал човек и остава завинаги „Бог-с-нас“.
Спомен за папа Франциск и наследството на Evangelii gaudium
В началото на словото си папа Лъв XIV с дълбока признателност си спомни за своя „обичан предшественик“ папа Франциск, който през отминаващата година завърши земния си път. Той подчерта пророческия му глас, пастирския му стил и учителната власт, чрез които насочи Църквата към милосърдието, радостта от Евангелието, вниманието към бедните и мисионерското обръщане. Именно от Апостолическото насърчение на своя предшественик Evangelii gaudium папата открои двете водещи теми на своето размишление.
Църквата по своята същност е мисионерска
Папа Лъв XIV напомни, че Църквата не съществува за самата себе си. Тя е „естествено насочена навън“, защото произтича от Божието движение към човека. Мисията започва в самата Света Троица: Отец изпрати Сина, а Синът – чрез силата на Духа – продължава да действа чрез Църквата. Рождество Христово, подчерта папата, е първият велик „изход“ на Бог към човечеството.
В този контекст той призова структурите на Църквата, включително Римската курия, да не се превръщат в тежест за благовестието, а да бъдат истински мисионерски инструменти. Администрацията не бива да служи единствено за поддържане на реда, а да бъде ориентирана към големите пастирски, социални и духовни предизвикателства на нашето време.
Общението – вътрешното лице на мисията
Наред с мисията, папата постави силен акцент върху общението. Христовото идване има за цел помирението: чрез Него Бог ни прави свои деца, а нас помежду ни – братя и сестри. Това общение обаче не е нещо автоматично. Вътре в Църквата то изисква постоянна духовна бдителност и готовност за обръщане. Папа Лъв XIV предупреди срещу опасността от вътрешни разделения, които могат да се прикриват зад външно спокойствие, но в действителност подкопават единството.
Светият отец посочи две противоположни крайности: стремежа към уеднаквяване, което потиска различията, и, от друга страна, изострянето на различията до степен на конфронтация и идеологизация. И в двата случая се губи духът на истинското общение в Христос. „В Него, макар и много и различни, ние сме едно“, напомни папата, цитирайки древната християнска формула In Illo uno unum.
Позовавайки се на св. Августин той постави болезнения, но необходим въпрос: възможно ли е истинско приятелство и доверие в Римската курия? Отговорът му беше ясен – това изисква лично и колективно обръщане, конкретни жестове, прозрачност и взаимно уважение.
Знак за света, ранен от насилие и разделения
В словото си папата насочи поглед и извън вътрешноцърковния контекст, към света, разкъсан от войни, агресия и поляризация, често подхранвани от дигиталната среда и политическата манипулация. В такъв свят Църквата е призвана да бъде пророчески знак на мир и универсално братство.
„Ние не сме дребни градинари, загрижени само за своята градинка - подчерта папата - а свидетели на Божието царство, призвани да бъдат квас на братство между народи, култури и религии“.
Христос – центърът на надеждата
В заключение папа Лъв XIV напомни, че мисията и общението са възможни само ако Христос остане в центъра. Юбилейната година, както и годишнините от Никейския събор и Втория Ватикански събор, свидетелстват, че Църквата намира своята жизненост, когато се връща към източника на вярата и отваря сърцето си към радостите и страданията на съвременния човек.
Цитирайки накрая Дитрих Бонхьофер папата завърши словото си, напомняйки, че Бог не се срамува от човешката слабост, а влиза в нея. Именно тази Божия снизходителност и състрадание трябва да бъдат белегът на християните днес.
Светият отец отправи към всички топло рождественско пожелание, като призова светлината на Рождество Христово да донесе мир на света и да обнови сърцата на вярващите.
