Обща аудиенция: Възкресението озарява тайната на смъртта
Светла Чалъкова – Ватикана
Папата подчерта, че смъртта е един от най-големите парадокси на човешкото съществуване. От една страна е напълно естествена – всеки жив организъм умира. Но за човека тя изглежда и противоестествена, защото носим в себе си жажда за живот и вечност, която не може да се примири с идеята за край.
Днес – обясни той - обществото често превръща смъртта в табу: избягваме да говорим за нея, да посещаваме гробищата, да се изправим пред нейния смисъл. Човекът, единствен сред живите същества, знае, че ще умре – и именно това съзнание често поражда страх, объркване и бягство от размисъл.
Мъдростта, която идва от размисъла за смъртта
Папата припомни учението на св. Алфонс Мария де' Лигуори, който описва смъртта като „велика учителка“. Не за да плаши, а за да научи човека да различава важното от незначителното, вечното от преходното. Да живеем добре – това означава да подредим живота си в светлината на вечността, а не на моментното удобство.
Светият отец предупреди и за съвременните илюзии на трансхуманизма – идеята, че технологията може да удължи живота безкрайно или да „победи“ смъртта. Но, подчерта той, дори и да е възможно, това не гарантира щастие: „Можем ли да си представим живот без край, но без смисъл?“, запита той.
Светлината на Възкресението
Ето защо – изтъкна папата „истинският отговор на човешкия страх от смъртта е Възкресението на Христос“. Той припомни силния образ от Евангелието на Лука, където се казва, че в момента на Христовата смърт „вече проблясваха светлините на съботата“ (Лк 23,54) – знак, че светлината на Пасха е започнала да прониква в тъмнината.
Според папа Лъв XIV, именно в тази светлина смъртта престава да бъде край и се превръща в преход към пълнотата на живота. Христос е минал през смъртта преди нас и е излязъл победител, подготвяйки „дома на вечната утеха“, където човешката жажда за вечност намира своя отговор.
„Сестрата смърт“ – плод на християнската надежда
Цитирайки свети Франциск, папата насърчи вярващите да наричат смъртта „сестра“, защото тя вече не е заплаха, а момент на среща – с Бог, с пълнотата на живота, с истината за нашето предназначение. Надеждата във Възкресението, каза той, ни освобождава от страха да „изчезнем завинаги“ и ни подготвя за „радостта без край“.
