Обща аудиенция: Неспокойното сърце намира покой във Възкръсналия
Светла Чалъкова - Ватикана
Папата насочи вниманието на вярващите към едно от най-дълбоките преживявания на съвременния човек: постоянната активност, напрежението да постига резултати и усещането за вътрешна празнота, което често остава дори след изпълнени дни. Светият отец постави въпроса как Възкресението на Исус Христос осветлява този аспект от човешкия опит и дали християнската надежда се отнася само до бъдещия живот или може да преобрази сърцето още сега.
Папата припомни, че човешкият живот е белязан от непрекъснато движение и действие. Днешната култура изисква бързина, ефективност и видими резултати във всички области. В този контекст възниква въпросът: когато участваме във победата на Христос над смъртта, ще намерим ли покой? Отговорът на вярата, подчерта папа Лъв XIV, е утвърдителен – ще намерим покой, но не като бездействие, а като влизане в Божия покой, който е мир и радост. Този покой обаче не е само бъдещо обещание, а реалност, която може да промени живота ни още днес.
Светият отец отбеляза, че множеството ангажименти и практични задачи често не носят удовлетворение. Макар Исус сам да се е ангажирал изцяло с човешката реалност, дарявайки себе си до край, прекомерното „правене“ може да се превърне във вихър, който отнема вътрешната ни тишина и пречи да разпознаем същественото. В края на пълни с дейности дни човек нерядко се чувства уморен и празен, защото, както подчерта Папата, ние не сме машини – ние същества, които притежват „сърце“.
Сърцето, според папа Лъв XIV, е символ на цялата човешка личност – центърът, в който се събират мисли, чувства и желания. Позовавайки се на думите на Исус от Евангелието на Матей – „Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ – Папата напомни, че истинското съкровище не се пази в земни богатства или финансови натрупвания, често придобити с цената на човешки животи и разрушението на творението.
В този контекст папа Лъв XIV се обърна към мисълта на свети Августин за „неспокойното сърце“ – cor inquietum, създадено за Бог и неспокойно, докато не намери покой в Него. Тази неспокойност, подчерта Папата, не е безцелна, а показва, че човешкото сърце е ориентирано към окончателното си предназначение – „завръщането у дома“. Истинският покой не се намира в притежанието, а в любовта – в срещата с Бог, Който е Любов, и в любовта към ближния, която ни кара да забавим крачка, да погледнем другия в очите и понякога да променим посоката си.
В заключение папа Лъв XIV подчерта, че никой не може да живее без смисъл и надежда, които надхвърлят преходното. Чрез Въплъщението, Страданието, Смъртта и Възкресението на Христос тази надежда има твърдо основание. Неспокойното човешко сърце няма да бъде измамено, ако влезе в динамиката на любовта, за която е създадено. Животът победи и в Христос продължава да побеждава дори в „малките смърти“ на ежедневието – това, подчерта Папата, е сърцевината на християнската надежда.
