Папата на Рождество Христово: Мирът започва там, където човешката крехкост е приета
Светла Чалъкова - Ватикана
В началото на проповедта Светият отец се позова на пророк Исая, който възвестява радост сред руините на един разрушен град. Този образ, подчерта папата, говори и на нашето време: макар светът да изглежда ранен и покрит с прах, новият ден вече е настъпил. Мирът не е илюзия или далечна утопия – той съществува и вече е сред нас, защото Христос дойде в света.
Исусовите думи „Давам ви Моя мир, не както светът го дава“ очертават, според папа Лъв XIV, същността на Рождество. Днес не само празнуваме дара на мира, но и начина, по който ни е даден. Именно в това „както“ се разкрива Божията различност. Затова Рождество е празник на песента – защото от срещата с този дар извира радост, която не може да бъде мълчалива.
Папата се спря върху пролога на Евангелието от Йоан, представяйки Словото като действена реалност. Божието Слово винаги действа, но изненадата на Рождество е, че то идва без думи – като новородено дете, което плаче. „Словото стана плът“ означава, че Бог избира уязвимостта. Тази „плът“, каза папата, днес говори чрез всички онези хора, които са лишени от глас и достойнство. Човешката плът вика за грижа, приемане и признание.
Мирът, подчерта Светият отец, е парадоксален дар: той се предлага и очаква да бъде приет. Бог се излага на отказ, но именно така ни измъква от безразличието. Да станем „чеда Божии“ е истинска сила – сила, която остава скрита, ако се държим на дистанция от плача на децата, от крехкостта на възрастните и от мълчанието на жертвите.
Цитирайки папа Франциск, Лъв XIV напомни, че Христос иска от нас да докоснем човешката мизерия и страдащата плът на другите. Истинската радост на Евангелието минава през състраданието, а не през защитната дистанция. В този дух папата насочи погледа към днешните „шатри“ на човечеството – бежанските лагери в Газа и по света, импровизираните подслони на бездомните в нашите градове, крехкия живот на народи, разкъсвани от войни.
Особено силно прозвуча обръщението му към младите, принудени да носят оръжие. Там, на фронта, каза папата, те ясно усещат безсмислието на насилието и лъжата, скрита зад гръмките речи на онези, които ги изпращат да умират.
Мирът започва, подчерта Светият отец, когато чуждата болка проникне в сърцето ни и разруши нашите фалшиви сигурности. Той се ражда от приет плач, от слушан вопъл, от солидарност сред руини. Христос, Логосът, смисълът на всичко сътворено, продължава да говори и днес, призовавайки към обръщане.
В заключение папа Лъв XIV очерта мисията на Църквата: не да налага думи със сила, а да бъде присъствие, което поражда добро. Пътят на мисията е път към другия, към диалога. Мир ще има, каза той, когато прекъснем собствените си монолози и коленичим пред уязвимата плът на ближния. В Дева Мария, Майка на Църквата и Царица на мира, вярващите откриват тази истина: не силата ражда нов живот, а тихата мощ на приетата любов.
