Папата: Мария носи радост там, където липсва човешка радост
Светла Чалъкова - Ватикана
Папата започна с размишление върху книгата Сирах, където Мъдростта е описана с поетични образи, които християнската традиция разпознава в Христос – Божията Мъдрост, станала плът. В този светлинен хоризонт Църквата вижда и Мария – жената, подготвена от Бог да приеме Сина Му. Само тя, подчерта Лъв XIV, може да каже с пълна истина, че в нея се намират „всяка благодат, всяка надежда и всяка добродетел“. Затова тя е наречена „майка на любовта“.
В Евангелието, припомни Папата, Мария ни показва как изглежда животът на онзи, който допуска Божието слово да влезе и да го преобрази. Божието слово е като огън, който не може да бъде задържан – то тласка към споделяне, към движение, към служение. Затова Мария, изпълнена с радост от благовестието, тръгва бързо към дома на Елисавета. Самото ѝ присъствие и поздрав са достатъчни, за да породят живот и радост, които отекват в Magnificat – песента на благодарността към верния Бог, Който посещава народа Си и го благославя чрез дара на Своя Син.
Тази радост, подчерта Светият Отец, Мария носи през целия си живот там, където човешките сили се изчерпват – „там, където виното свършва“. Така е и в Гуадалупе. На хълма Тепеяк тя събужда у народите на Америка радостта да осъзнаят, че са обичани от Бог. В явяванията от 1531 г., говорейки на свети Хуан Диего на неговия майчин език, тя изразява желанието си да бъде изграден дом, от който Бог да бъде възвестяван. В свят, белязан от конфликти, несправедливости и болка, Мария от Гуадалупе изговаря сърцевината на своето послание: „Нима не съм аз тук – твоята майка?“. Това е гласът на Божията вярност, присъствие, което подкрепя, когато животът става тежък.
Тази майчинска дума, каза Папата, ни разкрива като деца. Както от кръста Исус казва „Ето майка ти“, така Мария ни приема като синове и дъщери. И като деца ние я питаме как да живеем достойно за нейната любов. Отговорът ѝ остава същият като в Кана: „Направете каквото Той ви каже“. С нея, увери Лъв XIV, дори зимата се превръща във време на рози.
Проповедта придоби и силно обществено измерение. Папата се обърна към народите, призовавайки ги да не делят света на враждуващи лагери, да не позволяват омразата и лъжата да определят историята им. Той настоя властта да се упражнява като служение, а не като господство, и управниците да пазят достойнството на всяка човешка личност във всички етапи на живота. Църквата, под закрилата на Мария, трябва да бъде дом, в който всеки се чувства приет.
Особено място бе отделено на младите хора, семействата, духовенството и богопосветените. Папата помоли Мария да укрепи младите в избора на доброто, да ги предпази от насилието, зависимостите и празнотата на безсмислен живот, да подкрепи семействата като училища на вярата и да вдъхнови възпитателите да предават истината с евангелска кротост и яснота. Той отправи настоятелна молитва и за онези, които са се отдалечили от Църквата, и за онези, които всяват раздор, за да бъдат върнати към единството и любовта.
В заключение Папа Лъв XIV се обърна към Дева Мария от Гуадалупе като „Майка на истинския Бог, чрез Когото живеем“, поверявайки ѝ мисията на наследника на Петър и целия Божи народ. Той завърши с молба всички да вървят все по-единни – с Христос и помежду си – към вечния дом, който Той е приготвил, и където Мария ни очаква.
