Папа Лъв XIV към италианските общини: властта е служение, надеждата – дълг

Светла Чалъкова - Ватикана

На 29 декември 2025 г., в края на Юбилейната година и в светлината на Рождество Христово, папа Лъв XIV прие във Ватикана представители на Националната асоциация на италианските общини (ANCI). В словото си Светият отец подчерта, че настоящият момент – белязан от празника на Въплъщението и от духовния опит на Юбилея – придава особена дълбочина на обществената отговорност на местните администратори.

Изхождайки от евангелския образ на Младенеца Иисус и от трагедията на избиването на невинните, Папата осъди всяка форма на власт, която пренебрегва човешкото достойнство. Той подчерта, че подобна власт е лишена от човечност и бъдеще, защото не познава красотата на любовта и не зачита ценността на човешкия живот. Срещу това папа Лъв XIV противопостави истинския смисъл на властта, разкрит в Рождеството: отговорност, служение и грижа.

Светият отец посочи, че за да бъде властта автентична, тя трябва да се основава на добродетелите на смирението, честността и споделянето. В тази перспектива особено значение има слушането – не просто като административна практика, а като социална динамика, която позволява да се разпознаят реалните нужди на хората и семействата, с особено внимание към най-крехките членове на обществото.

Папата очерта редица болезнени предизвикателства, пред които са изправени италианските градове: демографската криза, трудностите на младите и семействата, самотата на възрастните хора, „безгласният вик“ на бедните, замърсяването на околната среда и социалните конфликти. Той напомни, че градовете не са безлични пространства, а съвкупност от лица и истории, които трябва да бъдат пазени като ценни съкровища. Именно в ежедневния сблъсък с тези реалности, подчерта Папата, се изгражда истинският образ на кмета и администратора – справедлив, надежден и близък до хората.

Като пример за християнска и социално ангажирана политика папа Лъв XIV припомни фигурата на достопочитания Джорджо Ла Пира, кмет на Флоренция, за когото защитата на безработните, бездомните, болните и изоставените не е била опция, а основно морално задължение. Социалната сплотеност и гражданската хармония, подчерта Светият отец, започват именно от вниманието към най-малките и най-бедните; без това демокрацията рискува да се превърне в празна форма, лишена от реално участие на народа.

В словото си Папата се спря и на темата за надеждата – централна за Юбилейната година, както я е формулирал папа Франциск в булата Spes non confundit. Човекът, създаден по Божи образ, не може да се задоволи с просто оцеляване или с материален комфорт. Когато обществото се затваря в индивидуализъм, надеждата ерозира, а на нейно място се настаняват тъга, горчивина и нетърпимост.

Особено внимание папа Лъв XIV обърна на социалните рани, които изискват спешен отговор: маргинализацията, насилието и различните форми на самота. Той посочи хазартната зависимост като сериозна язва, която разрушава много семейства и нараства тревожно през последните години. Според Папата това е не само икономически, но и дълбоко образователен, психологически и социален проблем, свързан с липсата на доверие и смисъл. Към това се добавят психичните разстройства, депресията, културната и духовната бедност и социалното изоставяне – ясни знаци за остра нужда от надежда.

В заключение Светият отец призова местните управници да бъдат „майстори на общото благо“, способни да тъкат истински човешки взаимоотношения и да изграждат социален мир. Цитирайки отец Примо Мацолари, Папата напомни, че освен инфраструктура обществото се нуждае и от „начин на чувстване, на живеене и на братство“. Само така административната дейност придобива пълния си смисъл, като развива талантите на хората и придава културна и духовна дълбочина на градовете.

Папа Лъв XIV завърши словото си с насърчение за смелост и споделена отговорност, като увери участниците в своята молитвена подкрепа и им даде своята апостолска благословия, отправяйки своите най-сърдечни пожелания за новата година.