Лъв XIV: „Археологията на първите християни е мост на мир, надежда и единство“
Светла Чалъкова - Ватикана
По време на срещата с академичната общност на Папския институт за християнска археология по повод неговия вековен юбилей, Папа Лъв XIV припомни решаващата роля на Пий XI, който преди сто години основава института, за да подкрепи научните изследвания върху първохристиянските паметници. Светият отец отдаде почит и на пионерите Джовани Батиста де Роси и Антонио Бозио, чиито трудове полагат основите на дисциплината.
Папата подчерта, че християнската археология притежава собствена научна стойност и автономност, която не бива да се свежда до поддял на средновековната археология. Според него прилагателното „християнска“ не обозначава конфесионална перспектива, а ясно определя научното поле и неговата идентичност.
Важен акцент в словото беше и икуменическият потенциал на археологията: паметниците от първите векове принадлежат на времето на „единната Църква“ и могат да служат като обща основа за диалог между различните християнски традиции. Папата сподели впечатленията си от последното си пътуване до Никея (днешен Изник), където заедно с представители на други Църкви почете паметта на Първия вселенски събор.
Лъв XIV призова изследователите да участват активно в „дипломацията на културата“, която помага да се преодолеят граници и предразсъдъци. Той подчерта, че институтът се помества „между мира и надеждата“, тъй като е основан по време на „Юбилея на мира“ през 1925 г., а днес действа в контекста на „Юбилея на надеждата“. Археолозите – според него – носят знамето на знанието, но и на помирението.
В заключение Папата цитира св. Йоан Павел II, който напомня, че „Европа има нужда от Христос и Евангелието“. Светият отец подчерта, че християнските корени на европейските народи са неразделна част от тяхната история, а трудът на археолозите е пряка служба на тези корени. Словото завърши с благодарност, благословия и пожелание институтът да продължи мисията си с обновена сила.
