Лъв XIV към италианските дипломати: диалогът е пътят на надеждата и мира

Светла Чалъкова - Ватикана

Папата определи поклонението на дипломатите през Светата врата като дълбоко символичен жест, който придава духовен смисъл на тяхната среща. Той подчерта, че християнската надежда не е неясно желание за несигурно бъдеще, а твърда воля, насочена към доброто и справедливостта там, където те липсват.

Именно тази надежда, отбеляза Лъв XIV, е незаменима в дипломатическото служение. Само онзи, който истински се надява, не се отказва от диалога, дори когато се сблъсква с трудности, напрежение и недоверие. Диалогът предполага усилие да се намерят точните думи и подходящите пътища към разбирателство, защото зад всяко споразумение трябва да стои не просто формалност, а „близост на сърцата“.

Словото като морална отговорност

В своето слово папата постави акцент на темата за словото. Лъв XIV подчерта, че езикът не е само средство за общуване, а носител на култура, ценности и идентичност. Не случайно, отбеляза той, наричаме родния си език „майчин“ – защото чрез него се изграждат връзките в едно общество и се предават корените на една нация.

В многоетничния и глобализиран свят грижата за диалога и междукултурното разбиране е знак на приемане, интеграция и братство. На международно равнище този стил може да ражда сътрудничество и мир, но само ако словото се възпитава в честност, последователност и уважение. „Човек е ‘на думата си’ само когато я спазва“, подчерта Папата, напомняйки, че стойността на дадената дума разкрива стойността на самата личност.

Християнинът – човек на Словото

Лъв XIV припомни, че християнинът е призван да бъде „човек на Словото“ – първо на Словото, което слуша от Бога, и след това на словото, което изрича пред хората. Той се позова на жеста „Ефата“ („Отвори се“) в кръщението, който символизира отварянето на слуха и сърцето за диалог, за приемане и за изграждане на общност.

Езикът, както и човешките сетива, се нуждае от възпитание – в слушане и говорене, в искреност и миротворство. Затова Папата призова дипломатите, особено в ролята им на посланици, никога да не се отказват от диалога и да го възстановяват там, където е бил прекъснат.

Срещу „войната на думите“

В един свят, „наранен от насилие и конфликти“, Светият отец предупреди, че противоположността на диалога не е мълчанието, а обидата. Докато мълчанието може да отвори пространство за слушане, обидата ражда „война на думите“, изградена от лъжи, пропаганда и лицемерие.

Папа Лъв XIV призова към „разоръжаване на речите“ – към използване на думи, които лекуват, изграждат разбирателство, поправят несправедливости и прощават обиди. „Който се умори да води диалог, се уморява и да се надява на мир“, подчерта той.

Мирът – общ дълг на човечеството

В заключение Папата припомни прочутия апел на св. Павел VI пред ООН – „Никога повече война!“ – и подчерта, че мирът е дълг, който обединява цялото човечество в търсенето на справедливост. Той насърчи дипломатите да бъдат мъже и жени на диалога, способни да разчитат „знаците на времето“ в светлината на християнския хуманизъм, който стои в основата на италианската и европейската култура.

С тези думи папа Лъв XIV благослови присъстващите и техните семейства, като им пожела сила и мъдрост в служението им за мира.