Апостолско писмо на Лъв XIV за значението на археологията
Александър Панчанка – Светла Чалъкова - Ватикана
„Днес сме призвани да си отговорим на въпроса: доколко още може да бъде полезна, в епохата на изкуствения интелект и изследването на безкрайните галактики във Вселената, ролята на християнската археология в обществото и Църквата?“ – пише Светият отец в Апостолското писмо за значението на археологията. Документът беше публикуван на 11 декември 2025 г. по повод стогодишнината на Папския институт за християнска археология.
Археологията помага да видим Тайнството
Папата припомни, че християнската вяра в своята най-дълбока същност е историческа: тя „не се ражда от идея“, а от „утроба, тяло, гроб“. „Тя се основава на конкретни събития, лица, жестове, думи, изговорени на конкретен език, в определена епоха, в специфична среда“ – именно това прави видима и осезаема археологията.
„Тя ни напомня, че Бог реши да говори на човешки език, да ходи по земята, да бъде на конкретни места – в домове, синагоги, по конкретни пътища“, добавя Папата, подчертавайки, че християнското богословие не може да бъде напълно разбрано без познаването на местата и материалните свидетелства, които разказват за вярата на първите векове.
Дори и най-малката следа заслужава внимание
По думите на Папата археологията носи ценно послание: „нищо от онова, до което се е докоснала вярата, не е незначително“. „Дори фрагмент от мозайка, забравен надпис или графит върху стената на катакомбите може да разкаже една биография на вярата“, подчертава той.
„Живеем във време, в което употребата и потреблението надделяват над съхранението и уважението. Археологията обаче ни учи, че дори най-малкият свидетелски знак заслужава внимание, че всяка малка следа има стойност, че нищо не бива да бъде изхвърляно. В този смисъл тя е школа по културна устойчивост и духовна екология. Тя ни учи на уважение към материята, паметта, историята. Археологът не изхвърля, а съхранява. Не потребява, а съзерцава. Не разрушава, а разчита. Погледът му е търпелив, точен, уважителен. Той може да забележи в късче керамика, ръждясала монета или изтрит надпис дъха на една епоха, смисъла на вярата, тишината на молитвата. Този поглед може да бъде много поучителен и за днешната душепастирска дейност и катехизация“, пише Папата.
Археологията – съюзник на богословието
„Археологията не говори за предмети, а за хора: за техните домове, гробове, църкви, молитви. Тя разказва за ежедневния живот на първите християни, за местата на култ, за формите на проповядване. Тя показва как вярата е оформяла пространството, градовете, пейзажите, начина на мислене. И помага да разберем как Откровението се е въплътило в историята, как Евангелието е намерило думи и форми в различни култури. Богословие, което пренебрегва археологията, рискува да стане безтелесно абстрактно, идеологизирано. Обратно – богословие, която приема археологията за съюзник, е богословие, което слуша тялото на Църквата, изучава неговите рани, знаци и традиции и се оставя да бъде докоснато от историята“, добава Светият отец.
Папата напомня, че „зад всеки предмет стои личност, душа и общност“, а „зад всяка руина – мечта на вярата, литургия, Откровение“. „Така християнската археология е и форма на любов: тя позволява тишината на историята да проговори, да върне достойнството на забравените, да разкрие пред света безименната святост на мнозина вярващи, които са изграждали Църквата“, подчерта той.
Памет за евангелизация
Папата изтъкнва още значението на археологията за евангелизацията – това са разбирали и първите християни, които „заедно с думите на Исус съхранявали и Неговите места, вещи и знаци на присъствието Му“. „Празният гроб, домът на Петър в Капернаум, гробовете на мъчениците, римските катакомби – всичко това е трябвало да свидетелства, че Бог реално е влязъл в историята и че вярата не е философия, а конкретен път на тялото в света“, пише още той.
„Това остава и днес задачата на християнската археология – да помага на Църквата да помни своя произход, да съхранява живата памет за своите извори, да разказва историята на спасението не само с думи, но и чрез образи, форми, места. Във време, което често губи корени, археологията се превръща в ценен инструмент за евангелизация, основана на историческата истина, която отваря път към християнската надежда и новостта на Духа“, подчертава Лъв XIV.
Да умеем да гледаме по-далеч
Папата подчертаво, че археологията позволява да усетим силата на едно битие, което преминава през вековете и не се изчерпва в материята, а я превъзхожда. „Разглеждайки християнските гробове, виждаме не само смърт, но и очакване на възкресението; в ориентацията на абсидите различаваме не само архитектурен замисъл, но и насоченост към Христос; в следите от култ разпознаваме не само обред, но и стремеж към Тайнството“, отбелязва той.
Жива и помирена памет
Папата посочва, че християнската археология помага да опознаем по-добре историческите, културните и материалните контексти, в които се е случило Откровението. „Богословие, което иска да бъде вярно на Откровението, трябва да остане отворено към сложността на историята“, четем в текста на документа.
По думите му археологията освобождава богословието от идеализирани или линейни гледни точки към миналото и му позволява да навлезе в истината на реалността – истина, съставена от величие и ограничения, святост и слабост, приемственост и разриви. „Именно в тази конкретна, често противоречива история Бог пожела да се открие“, добавя Папата.
„Църквата се пробужда и обновява, когато отново започне да размишлява върху това, благодарение на което се е появила и което най-дълбоко я определя. Християнската археология може много да помогне в това. Тя учи да различаваме същественото от второстепенното, първоначалното ядро от историческите наслоявания“, посочва той, подчертавайки, че целта не е Църквата да бъде сведена до миналото: „истинската археология не е безплодна консервация, а жива памет. Тя е способност да позволим на миналото да говори на настоящето. Тя е мъдрост да разпознаваме това, което Светият Дух е събудил в историята“.
Да вярваме в силата на знанието и паметта
Папа Лъв XIV припомня, че Папският институт за сакрална археология е основан от Пий XI в контекста на Юбилея на мира, проведен в условията на тежки икономически трудности след Първата световна война. „Днес, сто години по-късно, този жест се обръща към нас. Той пита: способни ли сме и ние да вярваме в силата на знанието, на образованието, на паметта; готови ли сме да инвестираме в култура въпреки кризата, да насърчаваме познанието въпреки безразличието, да защитаваме красотата, дори когато тя изглежда второстепенна“, пита риторично Папата, призовавайки всички ватикански исторически институти към взаимно сътрудничество.
„Също и отношенията с християнския Изток могат да намерят в археологията плодородна почва. Общите катакомби, споделените църкви, подобните литургични практики, съзвучните мартиролози – всичко това представлява духовно и културно наследство, което трябва да бъде ценено заедно“, подчертава Светият отец.
Тайната на надеждата
По думите на Папата „Църквата е призвана да учи на памет, а християнската археология е един от най-благородните инструменти за това“. Това е необходимо „не за да бягаме в миналото, а за да живеем съзнателно в настоящето, за да градим бъдеще с корени“. Папата подчертава, че в този смисъл археологията „е служение на надеждата“, защото показва, че „вярата е устояла на преследвания, кризи, промени“, обновявайки се и разцъфтявайки в нови форми. „Евангелието винаги е имало творческа сила“, Църквата винаги се е възраждала, надеждата никога не е угасвала, добавя той.
„Християнската археология е служение, призвание, форма на любов към Църквата и човечеството. Бъдете верни на дълбокия смисъл на вашата работа: да правите видимо Словото на живота, да свидетелствате, че Бог се е въплътил, че спасението е оставило следи, че Тайнството е станало исторически разказ“, призовава археолозите Светият отец.
