Ангел Господен: Царството небесно е свобода, а не господство
Лорена Леонарди – Маня Кавалджиева – Ватикана
История, състояща се от свобода
От прозореца на своя кабинет в апостолически дворец, папата се обърна към многобройните вярващи, събрани на площад „Свети Петър“ и в катехизисната си беседа преди неделната молитва, се позова на проповедта на Йоан Кръстител в Юдейската пустиня, призивът за покаяние, „защото се приближи царството небесно“ (Мт. 3, 1-12). След това Светият Отец припомни молитвата „Отче наш“ – „самият Исус ни научи на нея“ – със стиха „да дойде Твоето царство“ и съзнанието за една друга история, състояща се от свобода, а не от господство.
Имат значение делата, а не външността
Въпреки, че тонът на Кръстителя е „строг“, хората го слушат, защото в думите му чуват как отеква Божият призив „да не се шегуваме с живота“, да се възползваме от „настоящия момент“, за да се подготвим за срещата с Този, който „съди по делата и намеренията на сърцето, а не по външния вид“.
Царство на кротост и милосърдие
Самият Йоан, каза папата, ще бъде „изненадан“ от начина, по който Божието Царство ще се прояви у Исус Христос, тоест „в кротостта и милосърдието“. Дотолкова, че пророк Исая го сравнява с филиз, тоест образ, който не напомня за „сила“ или „разрушение“, а по-скоро за „раждане“ и „новост“.
Светият Дух ще вдъхне даровете си върху филиза, поникнал от привидно мъртъв ствол (Исая 11,1-10). Всеки от нас може да си спомни за подобна изненада, която се е случила в живота му.
Светът се нуждае от надежда
Позовавайки се на метафората с филиза, папата припомни преживяното от Църквата по време на Втория ватикански събор, приключил на 8 декември преди шестдесет години.
Преживяване, което се обновява, когато вървим заедно към Божието Царство, всички ние насърчени да го приемем и да му служим. Тогава не само започват да поникват реалности, които са изглеждали слаби или маргинални, но се осъществява и това, което от човешка гледна точка би изглеждало невъзможно.
„Колко много се нуждае светът от тази надежда“, отбеляза папата, припомняйки онези образи, посочени на пророка, които помиряват вълка и агнето, леопарда и козлето, телето и лъвчето.
Да вървим в Неговата светлина
Няма нищо невъзможно за Бог. Нека се приготвим за Неговото Царство, нека Му направим място. „Най-малкият“, Исус от Назарет, ще ни води!
От „нощта на раждането Му, до тъмния час на смъртта Му на кръста“, Той, Който „се остави в нашите ръце“, осветява историята „като изгряващо Слънце“.
Започна нов ден: нека се събудим и да вървим в Неговата светлина!
Малката светлина на всеки един от нас
„Това е духовността на Адвента“, каза папата, „така светла и конкретна“. Светият Отец пожела осветлението по улиците „да ни напомня, че всеки от нас може да бъде малка светлина, ако приеме Исус, филиз на един нов свят“.
