Ангел Господен: християнската радост е особено необходима във време на изпитания
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Епископът на Рим припомни, че Евангелието от Третата неделя на Адвента (Мт. 11, 2-11) ни казва да посетим Йоан Кръстител, попаднал в затвора заради своите проповеди. Но Предтечата не губи надеждата, напротив, той остава символ на това как истинското пророчество не замлъква дори когато е във вериги и продължава да призовава към истина и справедливост.
Чувайки за делата на Христос, Кръстителят задава въпрос, присъщ за всички, които очакват освобождение, мир и светлина: наистина ли Исус е дългоочакваният Спасител?
Папата отбеляза, че Исус не отговаря за Себе Си директно, а посочва своите дела на милосърдие.
Именно „последните“, бедните и болните, стават живи свидетели на Неговата месианска мисия. Там, където Христос среща човек, животът, лишен от смисъл и надежда, възвръща своята пълнота: „слепите проглеждат, немите проговарят, глухите прочуват. Образът Божий, обезобразен от проказата, е изцелен, дори мъртвите, напълно безчувствени, се връщат към живот. Това е Евангелието на Исус, благата вест, отправена към бедните: когато Бог навлиза в историята, Неговото присъствие става видимо“.
Светият Отец подчерта, че словото на Исус освобождава човека от затвора на отчаянието и страданието: „Всяко пророчество намира у Него очакваното изпълнение“. Христос дава глас на потиснатите, който е отнет от насилието и омразата. Той побеждава идеологията, която ни прави глухи за истината. Като Слово на живота, Той избавя сърцето от злото, което води към духовна смърт.
В този контекст, Епископът на Рим напомни, че Адвентът е не само време на очакване на Спасителя, но и на внимателно съзерцание на това, което Бог вече е направил в света. Именно така се ражда радостта от свободата, срещайки своя Спасител.
Неслучайно третата неделя на Адвента се нарича Gaudete – „Радвайте се“: християнската радост е особено необходима във време на изпитания, когато животът изглежда лишен от смисъл, а тъмнината и мълчанието обгръщат сърцето.
В края на обръщението си, Лъв XIV повери всички на застъпничеството на Пресветата Дева Мария, призовавайки верните да подражават на делото на Нейния Син, споделяйки с бедните не само хляба, но и Евангелието.
