Папата: мирът изисква да заемем позиция срещу несправедливостта
Маня Кавалджиева - Ватикана
Огън, който, когато е запален, преобразява сърцето и живота, насърчава да „заемем позиция“, да се надяваме на промяна, да променим реалността, превръщайки „негодуванието в общение и в действие“, за да станем носители на мира, като журналистката Дороти Дей. Това е пътят, който папа Лъв, след обиколката с папамобила сред присъстващите вярващи на площад „Свети Петър“, посочи в катехизисната си беседа по време на днешната юбилейна аудиенция за Юбилея на хоровете и хоровата музика.
Предаваме ви пълния текст на словото на папата.
„Скъпи братя и сестри, добър ден и добре дошли!
За много от вас, днешният престой в Рим е реализация на едно голямо желание. За тези от вас, които са на поклонение и стигат до целта, е важно да запомнят момента на решението. В началото нещо се е пробудило у вас, може би благодарение на нечия дума или покана. Така, самият Господ ви е хванал за ръка: желание, а после и решение. Без това нямаше да сте тук. Важно е да го запомните.
Важно е и това, което преди малко чухме в евангелския откъс: „…И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква (Лк. 12, 48). Исус казва това на най-близките си ученици, на тези, които са били най-близо до него. Ние също получихме много от пътя, който досега сме извървели; бяхме с Исус и с Църквата, и въпреки, че Църквата е общност с човешки ограничения, ние получихме много. Така че и Исус очаква много от нас. Това е знак на доверие, знак на приятелство. Очаква много, защото ни познава и знае, че можем!
Исус дойде да донесе огън: огъня на Божията любов на земята и огъня на желанието в сърцата ни. В известен смисъл, Исус ни отнема мира, ако мислим за мира като за инертно спокойствие. То обаче не е истинският мир. Понякога ни се иска да бъдем „оставени на мира“: никой да не ни безпокои, другите да не съществуват въобще. Това не е Божият мир. Мирът, който Исус носи, е като огън и изисква много от нас. Преди всичко иска да заемем позиция. Срещу несправедливостта, неравенството, където човешкото достойнство е потъпкано, където на слабите е отнета думата: вземане на позиция. Да се надяваме, означава да вземем позиция. Да се надяваме означава да разберем със сърцето и да покажем с дела, че нещата не трябва да продължават както преди. И това е добрият огън на Евангелието.
Бих искал да припомня една малка голяма американка, Дороти Дей, която живя през миналия век. Тя носеше огъня в себе си. Дороти Дей зае позиция. Тя видя, че моделът на развитие на страната ѝ не създава равни възможности за всички; тя разбра, че за мнозина мечтата е кошмар, че като християнка трябва да се ангажира с работниците, с мигрантите, с отхвърлените от икономика, която убива. Тя пишеше и служеше: важно е да обединим ума, сърцето и ръцете. Това означава да се заеме позиция.
Тя пишеше като журналист, тоест, мислеше и караше другите да мислят. Писането е важно. И четенето също, днес повече от всякога. Освен това, Дороти раздаваше храна, раздаваше дрехи, обличаше се и се хранеше като тези, на които служеше: тя обединяваше ум, сърце и ръце. По този начин да се надяваш означава да заемеш позиция.
Дороти Дей привлече хиляди хора. Те отвориха домове в много градове, в много квартали: не големи центрове за услуги, а центрове за милосърдие и справедливост, където хората да се назовават по име, да се опознават един друг и да превръщат негодуванието в общение и в действие. Такива са хората на мира: те заемат позиция и носят последствията от това, но продължават да вървят напред. Да се надяваш, означава да заемеш позиция, като Исус, с Исус. Неговият огън е нашият огън. Нека Юбилеят да го съживи отново в нас и в цялата Църква!“.
Света Цецилия, музика и молитва
След като произнесе словото си, в поздравленията на италиански език, Папата припомни Юбилея на хоровете и хоровата музика, като благодари за тяхното „ценно служение“ сред общностите.
Музиката и пеенето, свързани с литургията, са форма на молитва, усещане на привлекателността на красивото, което издига към Бог и обединява сърцата във възхвалата. Нека света Цецилия, покровителка на музиката и пеенето, чиято памет честваме днес, да подкрепя вашия ангажимент и вашата мисия.
