Лъв XIV към бенедиктинците: Търсете Бога и водете хората към Него
Александър Панченко – Светла Чалъкова - Ватикана
В проповедта си папата отбеляза, че създаването на църквата „Свети Анселм“ и международния бенедиктински колеж към нея е спомогнато от Лъв XIII, който е бил убеден, че този „древен орден може да окаже голяма помощ на целия Божи народ във време, богато на предизвикателства, какъвто е бил прехода от 19-ти към 20-ти век“.
Манастири – места на мир и единство
Папата отбеляза, че монашеството от самото си начало е създало „центрове на молитва, труд и благотворителност в най-отдалечените и недостъпни места, често превръщайки пустите земи в плодородни и богати земи от земеделска и икономическа гледна точка, но преди всичко от духовна гледна точка“. Той припомни, че дори в най-мрачните периоди на историята манастирите са оставали места на развитие, мир, гостоприемство и единство.
Да отговорим на предизвикателствата, поставяйки Христос в центъра
Лъв XIV подчерта, че нашата епоха е пълна и с предизвикателства, на които може да се отговори, поставяйки Христос в центъра на живота и мисията. Той пожела колежът и църквата „Свети Анселм“ да бъдат „биещото сърце на великия бенедиктински свят“, допринасяйки за разширяването на духовността и укрепването на вярата, според библейските образи на реката, изтичаща от храма, и храма, построен върху скалата, която е Христос.
Папата пожела бенедиктинският духовен център да продължи да изпълнява своята пророческа мисия в Църквата и света, напомняйки на християните задачата да провъзгласяват чудесните дела на Бог, който ни призова от тъмнината в своята чудна светлина.
Църквата – отворена врата към вечността
Припомняйки годишнината на храма, Папата отбеляза, че освещаването е тържествен момент в историята на едно светилище, когато то е осветено, за да бъде място на среща между пространството и времето, между крайното и безкрайното, между човека и Бог: отворена врата към вечността, където душата намира отговора на напрежението между момента и вечността, в срещата между пълнотата и границата, която съпътства земния ни път.
Хората търсят Бог – нека им помогнем да дойдат при Него
„Това е опитът на нашия живот и животът на всеки човек на този свят, който търси онзи последен и съществен отговор на въпроса, на който „нито плът, нито кръв“ може да отговори, а само Отец, Който е на небесата“, каза Папата, добавяйки, че в крайна сметка става въпрос за нуждата на всеки човек от Исус, „Христос, Синът на живия Бог“.
„Призвани сме да Го търсим и да водим при Него всички , които срещаме, благодарни за даровете, които ни е дал, и най-вече за любовта, с която ни е предшествал. Нека този храм се превръща все повече в място на радост, където се преживява красотата на споделянето с другите на това, което е получено свободно“, пожела Светият отец в края на проповедта си.
“Яго мы пакліканы шукаць і да Яго прыводзіць усіх, каго сустракаем, удзячныя за дары, якімі Ён нас адарыў, а перадусім – за любоў, якой Ён нас апярэдзіў. Няхай гэты храм становіцца ўсё больш месцам радасці, дзе перажываецца прыгажосць дзялення з іншымі тым, што атрымана бясплатна”, - пажадаў на заканчэнне гаміліі Святы Айцец.
