Папата към служителите в нунциатурите: носете надежда, там където липсва мир
Александър Амелченя – Светла Чалъкова - Ватикана
Светият отец прие на аудиенция членовете на дипломатическия корпус, служещи в папските представителства по целия свят. Срещата се проведе на 17 ноември 2025 г. в контекста на Юбилея на надеждата, за който свещениците дипломати пристигнаха в Рим като поклонници, за да укрепят вярата си и да подновят ангажиментите си. Папата изрази радостта си от срещата си с тях за първи път в толкова голяма група.
Служението на свещениците-дипломати е свидетелство за пастирския плам на Папата.
Папта нарече служението на дипломатите нелеко, тъй като то изисква „сърце, пламенно за Бог и отворено за хората“, както и учене, себеотрицание и смелост.
Той обърна особено внимание на онези, които работят в ситуации на трудност, конфликт и бедност, като ги призова да укрепят своята свещеническа идентичност чрез тайнствата, братското общение и послушанието към Светия Дух.
Папата призова свещениците да бъдат отражение на любовта и близостта на Папата към всяка местна общност, запазвайки живо чувство за общение с Църквата (sentire cum Ecclesia).
Светият отец насърчи дипломатите да изграждат взаимоотношения с всички, устоявайки на изкушението на изолацията, и да бъдат „присадени в тялото на Църквата и историята на народите“, сред които служат. Той подчерта, че инкултурацията не е „фолклорен подход“, а плод на желанието да се посветиш на земята и хората.
Да поддържаш връзка с родната Църква означава да не се превръщаш в „дърво без корени“.
Лъв XIV обърна внимание на важността на поддържането на връзка с местната Църква, от която идват свещениците, тъй като загубата на това чувство за принадлежност води до демотивация. Ако едно дърво продължи да получава жизнените сокове, то може да даде нови плодове, дори когато бъде пресадено на друго място. В моменти на трудност папата посъветва да се укрепи мотивацията с думите на Свети Августин: „Pondus meum, amor meus“ („Моето тегло е моята любов“).
Папата припомни, че във всяко папско представителство има параклис, където Божият Дух говори на сърцето. Той призова свещениците ежедневно да черпят сила от Евхаристията и молитвата, за да бъдат „сол на земята и светлина на света“. Лъв XIV завърши с пожелание дипломатите да бъдат „поклонници на надеждата“, особено там, където на хората им липсва справедливост и мир.
