Папа Лъв XIV: Да се разпознаваме като братя е противоотровата срещу всеки екстремизъм

От Папа Лъв XIV

Десет думи. Десет думи не са много, но могат да започнат разговор за богатството на християнския живот. Затова, за да започна този разговор, бих искал да избера три от тези десет думи, като начало на един въображаем диалог с всички, които ще прочетат тези страници: Христос, общение, мир. На пръв поглед може да изглежда, че тези термини не са свързани и не произтичат един от друг. Но не е така. Те могат да бъдат вплетени в едно взаимоотношение, което бих желал да задълбоча заедно с вас, скъпи читатели, за да открием заедно неговата новост и значение.

Преди всичко — централността на Христос. Всеки кръстен човек е получил дара на срещата с Него и е бил докоснат от Неговата светлина и благодат. Вярата е именно това: не колосален усилие да достигнем свръхестествения Бог, а по-скоро приемането на Исус в живота ни, откриването, че Божието лице не е далечно от нашите сърца. Господ не е магическо същество, нито непознаваема тайна. Той се приближи към нас в Исус — в Онзи Човек, роден във Витлеем, умрял в Йерусалим, възкръснал и жив днес. Днес! И тайнството на християнството е, че този Бог иска да бъде съединен с нас, да бъде близо до нас, да стане наш приятел. Така ние ставаме Него.

Свети Августин пише: „Разбирате ли, братя и сестри, Божията благодат над нас; схващате ли я? Чудете се, радвайте се и се веселете; ние станахме Христос. Защото ако Той е главата, ние сме членовете: целият човек е Той и ние.“ (1) Християнската вяра е участие в божествения живот чрез опита от човешката природа на Исус. В Него Бог вече не е понятие или загадка, а Личност, близка до нас. Августин преживява всичко това по време на своето обръщане, докосвайки лично силата на приятелството с Христос, което радикално променя живота му: „И къде бях аз, когато Те търсех? А Ти беше пред мен, но аз се бях отдалечил дори от самия себе си; и не намерих себе си, камо ли Теб!“ (2)

Освен това Христос е началото на общението. Целият Му живот беше белязан от желание да бъде мост: мост между човечеството и Отца, мост между хората, които срещаше, мост между Него и отхвърлените. Църквата е това общение на Христос, което продължава през историята — общност, която живее различието в единство.

Августин използва образа на градина, за да изрази красотата на една общност от вярващи, която превръща своето разнообразие в множественост, стремяща се към единство, без да изпада в безредие и объркване: „Тази Господня градина, братя и сестри, включва — да, включва, със сигурност включва не само розите на мъчениците, но и лилиите на девствениците, бръшляна на женените и теменужките на вдовиците. Няма абсолютно никакъв вид човешки същества, възлюбени, които трябва да се отчайват от своето призвание; Христос е страдал за всички. Много истинно беше написано за Него: ‘Който желае всички хора да бъдат спасени и да достигнат до познанието на истината’“ (1 Тим 2:4). (3) Тази множественост става общение в единия Христос. Исус ни обединява въпреки нашите характери, културен и географски произход, език и история. Единството, което Той установява между своите приятели, е тайнствено плодовито и говори на всички: „И именно от всички, които поддържат съгласие между братята и обичат ближните си, се състои Църквата“. (4)

Християните могат и трябва да бъдат свидетели на тази хармония, на това братство и близост в днешния свят, белязан от много войни. Това не зависи само от нашата сила, а е дар отгоре — дар от Бога, който с Духа Си ни обеща, че винаги ще бъде до нас, живеейки край нас: „Следователно имаме Светия Дух, ако обичаме Църквата.“ (5) Църквата — дом на различни народи — може да бъде знак, че не сме осъдени да живеем в непрестанен конфликт, и може да въплъти мечтата за помирено, мирно и хармонично човечество. Това е мечта, която има основа: Исус, Неговата молитва към Отца за единството на Неговите. И ако Исус е молил Отца, то още повече трябва и ние да се молим на Отец, за да ни даде дара на един мирен свят. И накрая — от Христос и общението — мирът, който не е плод на злоупотреба с власт или насилие, и не е свързан с омраза или мъст.

Именно Христос, с раните от Своите страдания среща учениците си и им казва: „Мир вам“. Светците свидетелстват, че любовта побеждава войната, че само добротата обезоръжава предателството и че ненасилието може да разруши злоупотребата с власт. Трябва да гледаме на света директно: не можем повече да търпим структурни несправедливости, в които онези, които имат повече, винаги имат още повече, а тези, които имат по-малко, стават все по-бедни. Съществува риск омразата и насилието да прелеят, разпространявайки страдание сред хората: желанието за общение, разпознаването, че сме братя и сестри, е противоотровата срещу всеки екстремизъм.

Отец Кристиан дьо Шержé, приор на манастира Тибирин, който бе беатифициран заедно с още 18 мъже и жени, мъченици в Алжир, след среща с терористи, получава от Христос — в своето общение с Него и с всички Божии чеда — дара да напише думи, които говорят и днес, защото идват от Бога. Питайки се каква молитва би могъл да отправи към Господа след подобно изпитание, говорейки за онези, които насилствено бяха нахлули в манастира, той пише следното: „Имам ли право да кажа: обезоръжи го, ако не започна с молбата: обезоръжи мен и ни обезоръжи в общността? Ето това е моята молитва, която ти поверявам с цялата простота“. Около 1600 години по-рано, в същата страна на Северна Африка, св. Августин казва: „Нека животът ни бъде добър — и времената ще са добри. Ние правим времената“. (6)

Ние можем да оформим нашето време — със свидетелство, с молитви към Светия Дух, за да ни направи хора, заразяващи с мир, приемащи Христовата благодат и разпръскващи благоуханието на Неговата любов и милост по света. „Ние правим времената“: да не бъдем надвити от обезсърчение пред насилието, което виждаме. Нека всеки ден молим Бог Отец за силата на Светия Дух, за да направи живия пламък на мира да свети в тъмнината на историята.

Ватикан, 16 октомври 2025 г.

1 Св. Августин, Трактати върху Евангелието на Йоан, 21:8

2 Пак там, „Изповеди“, V, 2:2

3 Пак там, Проповеди, 304, 3

4 Пак там, 359, 9

5 Пак там, Трактати върху Евангелието на Йоан, 32, 8:8

6 Пак там, Проповеди, 80, 8