Папата призова френските министранти да откликнат на Христовия повик

Изабела Х. де Карвальо – Маня Кавалджиева – Ватикана

Пожелавам да „бъдете внимателни към повика, който Исус може да ви отправи, да го следвате по-отблизо в свещенството“ и „да можете, постепенно, от неделя на неделя, да откривате красотата, щастието и необходимостта от такова призвание“. Лъв XIV отправи това насърчение към „съвестта на младите, ентусиазирани и щедри“ френски министранти (олтарни служители), дошли на поклонение в Рим, с които се срещна тази сутрин, 25 август, в зала „Клементина“ на Апостолическия дворец.

В словото си папата подчерта значението на Евхаристията като място за среща с любовта на Христос

Ще ви кажа нещо, което трябва да чуете, дори и да ви разтревожи малко: липсата на свещеници във Франция, по света, е голяма беда! Беда за Църквата!

Само Исус ни спасява

В свят, който „върви зле, изправен пред все по-сериозни и обезпокоителни предизвикателства“, като страданието, болестта, инвалидността, провала или загубата на любим човек, папата отбеляза, че могат да възникнат въпроси: „Кой ще ни се притече на помощ? Кой ще се смили над нас? Кой ще дойде да ни спаси? ... не само от нашите страдания, от нашите ограничения и от нашите грешки, но и от самата смърт?“

Отговорът на Лъв XIV е „съвсем ясен и отеква в историята от две хиляди години: само Исус идва да ни спаси, никой друг: защото само Той има силата да направи това – Той е самият Всемогъщ Бог – и защото ни обича“. „Той даде живота Си за нас, на кръста. Наистина, няма по-голяма любов от това да дадеш живота си за някого, когото обичаш“, каза още папата.

Бог, създателят на небето и земята, пожела да страда и да умре за нас, създанията.

Защо трябва да се страхуваме от Бог, който ни е обичал до такава степен? На какво повече бихме могли да се надяваме? Какво чакаме, за да му отвърнем както заслужава? Славно възкръснал, Исус е жив при Отца, сега се грижи за нас и ни известява своя вечен живот.

Евхаристията спасява днешния свят

След това Лъв XIV подчерта, че мястото, където човек може да изпита тази Христова любов, е Евхаристията, „съкровище на Църквата, съкровище на съкровищата“. „От неделя ня неделя“ и „от поколение на поколение“ Църквата „грижливо пази спомена за смъртта и възкресението на Господа“, обясни папата.

„Честването на литургията ни спасява днес! Спасете света днес!“, повтори папата, именно защото чрез нея, „в ръцете на свещеника и при неговите думи „това е моето Тяло, това е моята Кръв“, Исус пак дава живота си на олтара, пак пролива кръвта си за нас днес“.

Това е най-важното събитие в живота на християнина и в живота на Църквата, защото е срещата, в която Бог ни се дарява от любов, отново и отново. Християнинът не ходи на литургия по задължение, а защото има абсолютна нужда от нея; нуждата от живота на Бог, който се отдава, без да иска нищо в замяна!

Исус на централно място в живота

Цитирайки стих на свети Петър от Деянията на апостолите, който казва „защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“, Папата насърчи олтарните служители „никога да не забравят тези думи“.

Лъв XIV благодари на министрантите за тяхната служба, като ги насърчи ги да бъдат постоянни и ги призова винаги да помнят „величието и светостта на това, което се празнува“

Наистина, как можем да не изпитваме радост в сърцата си в присъствието на Исус? Но литургията в същото време е сериозен, тържествен момент, изпълнен с тежест. Нека вашето поведение, вашето мълчание, достойнството на вашето служение, литургичната красота, редът и тържествеността на вашите жестове, да въведат вярващите в свещеното величие на Тайната.

Исус иска да бъде вашият най-добър приятел

Папата призова министрантите да не пропускат възможността „да говорят с Исус дълбоко в сърцето си и да Го обичат все повече“, докато са в Рим по време на Светата година. Единственото желание на Христос, добави той, „е да бъде част от живота ви, за да го осветява отвътре, за да стане най-добрият ви приятел, най-верният“.

Да бъдете „близо“ до Исус, Той, Божият Син, да влезете в Неговото приятелство! Каква неочаквана съдба! Какво щастие! Каква утеха! Каква надежда за бъдещето!