Обща аудиенция: християнската надежда не е бягство, а съзнателно решение
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
По думите на Светия Отец, евангелист Йоан изобразява Христос не като уплашен беглец, а като човек, който излиза пред враговете си. „Исус, знаейки всичко, което щеше да стане, излезе и им каза: Кого търсите?“ (Йн. 18,4).
Това съвсем не е жест на безсилие, а акт на зряла любов, която не се бои от отхвърляне. Христос не е заловен – Той отдава себе си, подчерта папата и се спря на думите на Спасителя: „казах ви, че съм Аз“ (Йн. 18,8). В тях звучи библейското име на Бог, „Аз съм“.
Тук се разкрива тайната: Божието присъствие се проявява именно там, където човек изпитва страх, самота и несправедливост. Така, дори сред тъмнината, блести неугасима светлина. Делата и думите на Христос свидетелстват, че християнската надежда не е бягство, а съзнателно решение.
Това поведение е плод на дълбока молитва, в която не молим Бог да ни спести страданието, а да имаме силата да постоянстваме в любовта, знаейки, че животът, дарен свободно за любов, не може да ни бъде отнет от никого.
Когато Исус казва: „и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; (Йн. 18,8), Той не се интересува от собствената си жестока съдба, а от свободата на учениците. По думите на папата, именно това прави от жертвата на Господа истински акт на любов: Христос позволява да бъде окован, за да освободи другарите си.
Целият земен живот на Исус е бил подготовка за този час. Спасителят знае, че загубата на живота заради любовта не е поражение, а семе на нова плодовитост, което, падайки в земята, умира и дава плод.
Папата посочи, че и Исус „се чувства обезпокоен“ пред своите страдания, „пред път, който сякаш води само към смъртта и края“. Но той също така „живя всеки ден от живота си като подготовка за този драматичен и възвишен час“, подчерта Светият Отец, и затова не бяга от страданието. Той остава убеден, „че само живот, загубен заради любовта, в крайна сметка се намира отново“.
В това се състои истинската надежда: не в опитите да се избегне болката, а във вярата, че дори в сърцето на най-несправедливото страдание, се крие семето на нов живот.
Лъв XIV също така обърна внимание на един загадъчен епизод в Евангелието на Марк: в момента на арестуването на Исус, един момък бяга, оставяйки дрехите си (Марк 14, 51). Това е образ на онези, които остават беззащитни и объркани в трудни моменти. Но в края на Евангелието именно младежът провъзгласява възкресението на жените – вече облечени в бяло.
В това, отбеляза папата, се крие обещание: дори слабостта и паденията не пречат на Бог да изправи отново човека и да му върне силата да следва Христос.
„Нека се научим да се доверяваме на добрата воля на Небесния Отец, призова папата в края на своето наставление. В живота не е нужно да държим всичко под контрол. Достатъчно е свободно да избираме любовта всеки ден. Това е надеждата: да знаем, че дори в тъмнината на изпитанията, Божията любов ни подкрепя и възвръща плода на вечния живот.
