Вкусът на вярата. Свети Бонифаций, човешкото усилие и Божията благодат

сестра Вера Исаченко – Светла Чалъкова - Ватикана

„Вкусът на вярата“ – за земната и небесната храна.

Кулинарните традиции в почитта към светците.

Свети Бонифаций, роден в Англия, остава в историята като „Апостолът на Германия“. През VIII век се отправя към гъстите германски гори, населени от езическите племена на хатите и саксите.

През 723 г. Бонифаций пристига в град Гайсмар. Недалеч от него се издигал величественият Дъб на Тор – вековно дърво, почитано като най-свещеното място от местните езичници. Те вярвали, че всеки, който дръзне да го оскверни, ще бъде мигновено поразен от мълнията на бога на гръмотевиците.

Бонифаций решил да разсее това суеверие и да засвидетелства силата на истинския Бог. Пред очите на огромно множество разгневени езичници той взел брадва и нанесъл първия удар по ствола. Според преданието, в същия миг небето внезапно се разтворило, разразила се буря и мълния ударила дъба. Огромното дърво се разцепило на четири части и рухнало с оглушителен трясък.

Езичниците, които очаквали мигновената смърт на Бонифаций, останали поразени от безсилието на Тор и величието на Бог. Мнозина приели кръщение още на място. От дървесината на поваления дъб Бонифаций построил първия параклис, посветен на свети апостол Петър.

Мисионерският успех на свети Бонифаций не се дължал само на неговата проповед, а и на културата и просветата. Той извършил истинска революция в евангелизацията, като поканил образовани английски монахини да участват в мисията. Заедно основавали училища, обучавали местното население на грамотност, медицина и по-съвременни начини на земеделие. Така доверието на езическите племена било спечелено не толкова чрез думи, колкото чрез конкретна грижа за човека. За Бонифаций книгата винаги била най-важният инструмент на християнското просвещение.

Именно книгата се превърнала и в негов последен щит. През 754 г., във Фризия, лагерът на осемдесетгодишния архиепископ бил нападнат от разбойници. Вместо да позволи на своите спътници да се защитават с оръжие, Бонифаций им забранил да извадят мечовете си. Той вдигнал над главата си Евангелието и приел смъртоносния удар върху себе си. Затова и в иконографията светецът често е изобразяван с книга, пронизана от меч или кинжал.

Около XIX век в Германия възниква традицията в деня на свети Бонифаций да се приготвя Blitztorte – „Тортата на мълнията“. Името ѝ напомня за Дъба на Тор, съкрушен чрез Божията сила и вярата на светеца. Самата рецепта също носи богата символика.

Основата на сладкиша е плътно, но крехко маслено тесто. То символизира твърдостта на вярата на свети Бонифаций, който не се уплашил да се изправи срещу езичеството. Макар тестото да е здраво, то остава нежно – както и отношението на светеца към хората. Той никога не се борел срещу тях самите, а единствено срещу заблудите, които ги отдалечавали от спасението.

Върху тестото се поставя слой лек целувчен крем (меренг), който напомня както за внезапната буря, разразила се при удара на брадвата, така и за Божията намеса, разрушила властта на езичеството.

Последният слой от запечени бадемови люспи символизира треските от разцепения дъб, разлетели се при удара на брадвата и мълнията. След изпичането тортата се разрязва и се пълни със сладък крем – образ на благодатните плодове, които делото на свети Бонифаций принася в германските земи.

Вече повече от два века и половина тази кулинарна традиция не само припомня един от най-знаменитите моменти от живота на светеца, но и разкрива дълбока духовна истина.

В живота всеки човек има свой собствен „Дъб на Тор“ – повтарящите се грехове, гордостта, егоизмът и прекалената съсредоточеност върху самите нас, които ни пречат да виждаме ближния. Духовният живот изисква решителността на свети Бонифаций и твърдостта на неговата вяра. Понякога трябва да вземем в ръце „брадвата на волята“, за да отсечем собствените си слабости. Да, тогава сякаш всичко около нас се разрушава и старият ни свят се разпада. Но именно върху тази пепел започва да израства сладостта на новия живот в Христос.

В Евангелието според Йоан Исус казва:

„Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, то си остава само; но ако умре, принася много плод“ (Йоан 12:24).

Когато позволим на греховните си страсти да „умрат“, ние откриваме новия живот в Бог.

Нека си припомним и мълнията, ударила в мига, когато свети Бонифаций вдигнал брадвата. Бог идва на помощ тогава, когато и ние направим първата крачка.

Самият свети Бонифаций ни насърчава с думите:

„Нека стоим твърдо в правдата и подготвим душите си за изпитанията. Да се уповаваме на укрепващата Божия помощ и да казваме: „Господи, Ти си ни бил прибежище от род в род“… Това, което сами не можем да понесем, ще понесем с помощта на Христос. Защото Той ни казва: „Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ Нека продължим борбата в деня Господен…“ (Писмо до епископ Егберт).

Нека този призив остане в сърцата ни и ни напомня, че Божията благодат винаги съдейства на човешкото усилие. Бог благославя нашите стъпки, но ние сме тези, които трябва първо да направим крачката.