Вкусът на вярата. Рецептата за радостта на света Хилдегард

сестра Вера Исаченко – Светла Чалъкова - Ватикана

„Вкусът на вярата“ – за земната и небесната храна.

Кулинарните традиции в почитта към светците.

В историята на Църквата има една светица, която подхожда към търсенето на щастието по необичаен начин. Убедена, че Бог е изворът на всяко благо, тя вярва, че Той вече е дал на човека всичко необходимо, за да бъде истински щастлив. Нужно е само да се научим да наблюдаваме природата, да разбираме свойствата на растенията и да ги използваме разумно за добро. Въз основа на своите ботанически изследвания тя създава необикновена рецепта – „бисквитите на радостта“.

Става дума за света Хилдегард от Бинген, една от най-образованите жени на своето време. Родена е на 16 септември 1098 г. в германския град Бермерсхайм в благородническо семейство. Още като дете родителите ѝ я поверяват на бенедиктински манастир, където тя изучава не само богословие, но и музика, граматика, аритметика, геометрия и множество други науки.

На четиринадесетгодишна възраст Хилдегард полага монашески обети, а двадесет и четири години по-късно става игуменка на своята монашеска общност. Тя поддържа оживена кореспонденция с папи, владетели и светци и се превръща в една от най-влиятелните личности на XII век.

Още от детството си преживява мистични видения, които дълго време споделя единствено със своята наставница. По-късно получава Божие вдъхновение да ги запише и така се ражда най-известният ѝ богословски труд – „Scivias“ („Познай пътищата Господни“).

Хилдегард е изключително надарена личност. Пише поезия и драматургия, композира музика, занимава се с медицина, ботаника и природолечение.

Светицата вярва, че цялото творение е дар от Бог и че човек трябва да открива лечебните свойства на растенията и да ги използва за укрепване както на тялото, така и на духа. Тя дори съставя кулинарна книга.

Една от най-известните ѝ рецепти са „бисквитите на радостта“. И до днес те могат да бъдат намерени в много бенедиктински манастири. За света Хилдегард те не били просто сладкиш, а истинско средство срещу унинието.

Тайната на тези бисквити се крие в три подправки – индийско орехче, канела и карамфил.

Светицата вярвала, че всяко растение носи особена жизнена сила, която тя наричала „viriditas“ – зелената жизненост, дарена от Бог на творението.

Според нея индийското орехче отваря човешкото сърце, пречиства чувствата и прави ума по-ясен. Днес е известно, че то съдържа вещества, които нежно стимулират нервната система, намаляват умствената умора и подпомагат концентрацията.

Канелата, благодарение на своите затоплящи свойства, била символ на утехата. През Средновековието меланхолията се възприемала като „студена“ болест и затова трябвало да бъде лекувана с „топлата“ сила на канелата.

Съвременната медицина потвърждава, че тази подправка подпомага регулирането на нивата на кръвната захар и предотвратява резките колебания на глюкозата, които могат да доведат до раздразнителност, отпадналост и промени в настроението. Дори нейният аромат има способността да намалява стреса.

Карамфилът е известен като мощен природен антиоксидант и антисептик. Света Хилдегард пише, че той успокоява гнева и освобождава ума от прекомерните тревоги. Освен това укрепва имунната система и подобрява храносмилането, което, както показват съвременните изследвания, влияе върху образуването на серотонин – хормона на радостта.

За приготвянето на бисквитите светицата използвала брашно от лимец. За нея тази древна разновидност на пшеницата била съвършеното зърно. Тя вярвала, че лимецът дарява човека с бодър ум и радостно сърце. И днес това брашно се цени заради високото си съдържание на белтъчини и витамини от група В, които подпомагат нормалното функциониране на нервната система.

Хилдегард смятала тези бисквити за истинско лечебно средство и препоръчвала да се консумират умерено – по две или три на ден.

„Яжте ги често – пише тя – и те ще успокоят всяка горчивина на сърцето и мислите ви… ще разтопят леда на унинието.“ (Causae et Curae)

Светицата била убедена, че радостта се ражда от хармонията между тялото и душата. Вътрешното ни състояние зависи и от начина, по който се грижим за тялото си, което Светото Писание нарича „храм на Светия Дух“.

От векове хората търсят отговора на въпроса откъде идва истинското щастие. Създават сложни философски теории, стремят се да намерят радост в материалните блага или в различни изкуствени стимули.

Света Хилдегард ни предлага друг път. Без да пренебрегваме Божията помощ и използвайки разумно даровете, които Той ни е дал, можем да стигнем много по-далеч, отколкото ако разчитаме единствено на собствените си сили.

Тя пише, че „бисквитите на радостта унищожават всяка горчивина на сърцето“. Думите ѝ могат да бъдат разбрани и като духовен съвет.

Истинското щастие е невъзможно без вътрешно пречистване. За света Хилдегард унинието, гневът и меланхолията замъгляват човешкия разум, пречат ни да виждаме Бог и да се радваме на живота. Сърце, изпълнено с огорчение и обида, не може да побере истинската радост.

Съставките на тези бисквити символично ни напомнят именно за необходимостта от пречистване на сърцето. Те ни показват, че щастието не означава липса на изпитания, а чист вътрешен поглед, освободен от горчивината на греха.

Чистото сърце не само ни прави способни да се радваме – то ни позволява да съзерцаваме Бог.

В Проповедта на планината Исус казва:

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бог.“ (Мат. 5:8)

Сърцето, помрачено от греха, прилича на прашно и замъглено стъкло, през което светлината трудно прониква. Когато човек очисти сърцето си, той не просто възвръща способността си да вижда. Той започва да гледа на света през светлината на Божията любов и открива безброй причини за истинска радост.