Вкусът на вярата. Трапезата на свети Йосиф

сестра Вера Исаченко – Светла Чалъкова - Ватикана

„Вкусът на вярата“ – за земната и небесната храна.

Кулинарните традиции в почитта към светците.

Евангелията не са запазили нито една дума, произнесена от земния настойник на Младенеца Исус. Вместо това многократно ни разкриват неговото действено послушание към Божията воля. Свети Йосиф произхождал от рода на цар Давид, живеел в Назарет и упражнявал занаята на дърводелец. Новият Завет го нарича „праведен човек“ (Мат. 1:19), подчертавайки неговата чувствителност към Божия глас и готовността му безусловно да изпълнява всяко Божие повеление. Няколко пъти в Евангелието ангел Господен му предава Божията воля и всеки път Йосиф откликва с доверие, смелост и незабавно послушание.

В Италия празникът на свети Йосиф се отбелязва особено тържествено и неизменно е свързан с традиционни ястия.

Сред най-простите е така наречената „Паста на дърводелеца“ – макаронено ястие, поръсено със запържени хлебни трохи. То присъства на празничната трапеза в няколко области на Италия. Скромността на това ястие напомня за бедността и простия живот на Светото семейство.

Съществуват и по-изискани сладкарски традиции. Най-известната сред тях са Zeppole di San Giuseppe – пухкави еклери от парено тесто, пълнени с крем и украсени с вишна. Първото писмено свидетелство за тази рецепта се среща в трактат за неаполитанската кухня от 1837 г.

Днес съществуват десетки местни варианти на сладкиша. В Итри към тестото се добавя бирена мая, в Пулия сладките се пържат вместо да се пекат, а в Катания се оформят като цилиндър, а не като кръг.

Произходът на този десерт е свързан както с народните предания, така и с историята на Южна Италия. Най-разпространената легенда разказва, че след бягството на Светото семейство в Египет свети Йосиф дълго не успявал да намери работа като дърводелец и временно започнал да продава пържени сладки, за да издържа Мария и Младенеца Исус.

Според езиковедите обаче името „zeppola“ вероятно произлиза от думата „zeppa“ – дървен клин, използван от дърводелците при сглобяването и укрепването на мебели и греди. Така формата и названието на сладкиша напомнят за занаята на свети Йосиф.

Най-впечатляваща обаче остава сицилианската традиция, известна като „Трапезата на свети Йосиф“.

В малкия живописен град Салеми подготовката за празника започва дни по-рано. Улиците постепенно се превръщат в огромна работилница. Мъжете изграждат дървени олтари по площадите, в дворовете и тесните улички, а жените и децата започват да украсяват олтарите и да приготвят стотици фигурки от тесто.

Всяка фигурка носи свое символично значение и напомня за добродетелите на Светото семейство. Хляб във формата на жезъл символизира свети Йосиф като земен закрилник и пазител. Гълъбът говори за неговата съпружеска вярност. Малките агънца напомнят за спасителната жертва на Христос. Розите и лилиите са знак за чистотата и майчината любов на Пресвета Богородица.

Тъй като празникът на свети Йосиф винаги се отбелязва по време на Великия пост, майсторките изпичат и удивително прецизни фигурки, изобразяващи чука, пироните, стълбата и кръста – символи на Христовите страдания.

Преди празника всички тези хлебни фигурки се носят в храма, където свещеникът ги благославя по време на светата литургия. След това те украсяват дървените олтари, изградени из целия град.

Една от най-вълнуващите традиции е поставянето на лавров венец на входната врата на всяка къща. В християнската символика лавърът е знак за победата на вярата. За всеки минувач това означава, че домът е отворен и всеки може да влезе без покана.

Жителите на Салеми с радост приемат дори случайни поклонници и туристи. Заедно се молят пред домашния олтар и споделят празничната трапеза.

Кулминацията на празника настъпва на 19 март, когато се провежда Трапезата на свети Йосиф.

По традиция жителите приготвят 101 различни ястия. След празника по-голямата част от тях се раздават на бедни семейства и благотворителни домове.

Особено място в тържеството заемат три деца, облечени в одежди от времето на Христос, които символизират Светото семейство. На обяд кметът на града ги посреща тържествено пред най-големия празничен олтар. След благословията на свещеника ръцете им се измиват, както повелява древната традиция, и те сядат на специално приготвената трапеза.

Първото ястие е голям кръгъл хляб във формата на слънце. Децата отчупват от него малки късчета, вкусват ги, а след това раздават останалия хляб на всички присъстващи. През целия ден жителите на града празнуват като едно голямо семейство.

Тази сицилианска традиция носи дълбок духовен смисъл.

Нека си припомним евангелския разказ за Рождеството Христово. Във Витлеем всички врати остават затворени за Спасителя и новороденият Исус е положен в ясли – място, предназначено за храната на животните.

Именно в памет на това събитие жителите на Салеми вече повече от седем века широко отварят домовете си за всеки непознат и приготвят богата трапеза. Те искат да покажат, че са научили евангелския урок и че никой не бива да остане отвън.

Историците смятат, че традицията „Трапезата на свети Йосиф“ съществува вече близо 700 години. През цялото това време поколения жители на Салеми се учат да приемат всеки човек така, както биха приели самия Христос.

Те споделят помежду си хляба – живия образ на Евхаристията. На тази трапеза хлябът престава да бъде просто храна и се превръща в знак за единството на общността в Христос. Именно това единство е липсвало във Витлеем преди две хиляди години и именно от него светът се нуждае и днес.