Вкусът на вярата. Как една кифличка се превърна в „проповед“

сестра Вера Исаченко – Светла Чалъкова - Ватикана

„Вкусът на вярата“ – за земната и небесната храна.

Кулинарните традиции в почитта към светците.

Става дума за прочутите английски „кръстни кифлички“ (Hot Cross Buns). Според старинна хроника през 1361 г. в бенедиктинското абатство в град Сейнт Олбанс за първи път били изпечени ароматни хлебчета, върху чиято кора бил отбелязан кръст.

Идеята за тази необикновена рецепта дошла на манастирския пекар брат Томас Роклиф в навечерието на Разпети петък. Той не искал просто да приготви вкусно печиво, а да създаде своеобразно – и дори „ядливо“ – средство за благовестие. Чрез него можел да разказва Евангелието на жителите на града.

Всеки продукт, който включил в тестото, носел дълбока символика и пресъздавал по свой начин събитията от Христовите страдания, смърт и възкресение. Така обикновеното печиво се превърнало в нагледен урок по вяра за неграмотните бедняци на Средновековието.

В оригиналната рецепта брат Томас използвал специални подправки. Те напомняли както за благовонните масла, с които жените възнамерявали да помажат тялото на Христос след погребението Му, така и разкривали различни аспекти на пасхалната тайна.

Сред тях бил мелегетският пипер, известен още като „райски зърна“. Ароматът му съчетава нотки на джинджифил, кардамон и черен пипер. Дълго време европейците не знаели откъде произхожда тази подправка и затова я нарекли „райски зърна“. В рецептата тя символизирала едновременно изгубения рай и Небесното царство, което Христос отново отваря за човека чрез жертвата Си на Кръста.

Следващата подправка бил кардамонът със своя свеж лимоново-евкалиптов аромат. Той се превърнал в символ на победата над смъртта и Христовото възкресение.

Когато замесвал тестото, монахът добавял и сушено френско грозде. Малките тъмни плодове символизирали капките кръв, пролята от Христос за спасението на човечеството. Когато човек разчупвал кифличката, тъмните плодчета в тестото му напомняли за цената на неговото изкупление.

Последният щрих бил знакът на кръста. Преди печенето брат Томас внимателно го прорязвал с остър нож върху всяка кифличка. Така обикновеното печиво се превръщало в истинско средство за катехизация, което позволявало на монаха чрез прости и разбираеми образи да разказва за спасителната жертва на Христос.

Преди повече от шест века, на един Разпети петък, брат Томас раздал първите кръстни кифлички на бедните жители на Сейнт Олбанс. С течение на времето те се превърнали в една от най-разпознаваемите кулинарни традиции на Англия и в символ на самия град.

По-късно към класическата рецепта били добавени канела, индийско орехче, стафиди, лимонова и портокалова кора. Но и тези продукти не били избрани само заради вкуса си.

Индийското орехче, една от най-скъпите подправки през Средновековието, символизирало царското достойнство на Христос дори в смъртта Му. Както Никодим донесъл скъпоценни благовония за погребението на Исус, така и вярващите добавяли ценната подправка, за да принесат на Бог най-доброто.

Канелата, която представлява кора от дърво, насочвала към Голготския кръст – Дървото на живота.

Лимоновата и портокаловата кора напомняли за горчивината на смъртта, а стафидите – за сладостта на Възкресението.

По-късно знакът на кръста започнал да се оформя върху кифличките със смес от брашно и вода, а в наши дни често се приготвя и с бяла сладкарска глазура.

С тези кифлички е свързана и една трогателна английска легенда.

Разказва се, че през първата половина на XIX век в Лондон, на Девънс Роуд, живеела вдовица, чийто единствен син бил моряк. Преди да отплава, той обещал, че ще се върне за Великден и с нетърпение ще опита любимите си кръстни кифлички.

Но морякът никога не се завърнал.

В памет на сина си майката продължила всяка година на Разпети петък да пече същите кифлички до края на живота си. След смъртта ѝ в къщата била открита рибарска мрежа, окачена под тавана. Всяка година жената поставяла в нея по една кифличка, отброявайки годините на раздялата.

След нейната смърт през 1848 г. на това място бил открит английският пъб **„Widow's Son“ („Синът на вдовицата“) **. Новите собственици решили да продължат традицията в памет на майчината любов. И до днес всяка година моряк от Кралския военноморски флот поставя една кръстна кифличка в мрежата, окачена над бара, за да запази жив този стар обичай.

През вековете Църквата, следвайки примера на самия Христос, винаги е търсила прост и разбираем език, чрез който да предава Благата вест.

Изкуството се превръща в средство за евангелизация. Архитектурата, живописта, музиката, стенописите, иконите и скулптурите без думи разказват историята на спасението и живота на светците.

В своето апостолическо насърчение „Evangelii nuntiandi“ папа Павел VI подчертава:

„Евангелизацията губи голяма част от своята сила и действеност, ако не отчита конкретните хора, към които е насочена; ако не използва техния език, техните знаци и символи; ако не отговаря на въпросите, които те си поставят, и ако не достига до техния реален живот.“ (Evangelii nuntiandi, 63)

Историята на кръстните кифлички показва, че дори кулинарията може да се превърне в език на богословието, а едно обикновено хлебче – в истинска проповед.

Бенедиктинският монах брат Томас Роклиф превърнал печивото в осезаемо припомняне на събитията от Разпети петък. Той намерил начин да говори за Христос на неграмотните бедняци от Сейнт Олбанс чрез образи, които те можели да видят, докоснат и вкусят.

Вкусът, ароматът, цветът и текстурата се превърнали в средство за предаване на Евангелието и още веднъж напомнили една проста, но дълбока истина: Бог е много по-близо до нас, отколкото си мислим. Той влиза в човешката история, споделя живота ни и ни открива необятната перспектива на вечната радост с Него в Небесното царство.