Световният ден на бежанеца – когато срещата с другия се превръща в среща с Христос

Жана Стоева - Пловдив

През юни в Пловдив този ден беше отбелязан със среща, в която участва и „Каритас Витания“ – организация, която години наред съпровожда хора, потърсили закрила в България.

За това как изглежда тази мисия в ежедневието разговаряме с г-жа Татяна Джумеркова:

Световният ден на бежанеца всяка година ни приканва да си припомним съдбата на милиони хора. За Вас лично какво означава този ден – обществен призив към солидарност или преди всичко духовно напомняне за християнската ни отговорност към ближния?

Бих казала и двете. Напомняни за нашите християнски отговорности, като призоваваме към солидарност и приемане на ближния.

Изложба на детски рисунки за честването на Световния ден на бежанеца в Пловдив

Вие ежедневно се срещате с хора, които са изгубили дома си и сигурността си. Как изглежда първата среща с човек, потърсил закрила, и от какво най-силно се нуждае той в този момент – не само материално, но и човешки?

Първата среща е срещата, в която виждаме страха от неизвестното в очите на хората. Тогава ние трябва да се стараем да говорим много приятелски, за да може човека да се отпусне и да сподели наистина своите нужди. Те имат нужда от поглед, който не осъжда и от присъствие, което им казва, тук се намирате в безопасност.

След тази първа среща започва дългият път на подкрепата. В какви направления работи „Каритас Витания“ с бежанците? Как помагате на хората да намерят не само сигурност, но и възможност да изградят нов живот?

Подкрепата е много комплексна. Като цяло, първоначално помагахме единствено и само с хуманитарна подкрепа, но това в един момент се оказа недостатъчно, защото пред хората изникна нуждата от това да се интегрират и да търсят начини за прехраната си.

И в тази връзка ни помагаме да намерят една достойна работа. Помагаме им да намерят място, където могат да изучават български език, което е много важно пак да намерят достойна работа. Помагаме им в целия път, за да намерят тази работа, защото тя много често е свързана с записването за децата в детски градини и училища, с това да си намерят личен лекар, с това да открият банкова сметка, с това да си признаят и легализират дипломите.

И за още много стъпки, които и за българите са важни, когато търси достойна работа човек. Помагаме също с едни така наречени групи за взаимопомощ, в който жени и деца, също и мъже, се срещат и чрез арт-терапия преодоляват раздялата с родното място и с близките.

Честване на Световния ден на бежанеца в Пловдив

Кои са най-големите предизвикателства както пред хората, които търсят закрила, така и пред Вашия екип? И кога усещате, че усилията започват да дават плод и човекът вече не се чувства само бежанец, а част от общността?

Най-голямото предизвикателство, според мен, обобщено мога да го нарека е да бъдат приети от обществото, защото след като бъдат приети от обществото, се намира решение за всяка една стъпка в процеса на интеграция.

А пък конкретно като предизвикателства ежедневно се срещаме с откриването на банкова сметка, тъй като тя изисква едни документи като задграничен паспорт, актуален с актуална дата, който понякога не е възможно да имат хората. Бежанците от Украйна всяка година се тревожат какво се случва с временната закрива, защото тя вече пета година се подновява всяка година и това е трудност, защото работодателят всяка година трябва да подновява трудов договор-трудно е когато дойде периода на подновяването на закрилата. Другото голямо предизвикателство е да намериш личен лекар на човек, който има нужда от такъв. Дори за едно медицинско свидетество- има понякога лекари, които не искат и не приемат бежанци в своята практика и на нас ни се е налагало по списъка от Здравна каса, лекари по лекари да прозвъняваме и да питаме, дали работят с бежанци или не. Но да кажем, че вече намерихме някакви решения, които работят и вече след 4 години работа имаме резултати. А кога усилията започват да дават плод, бих казала, че когато видим, че хората, които са имали опит с нас и са получили добри резултати, дават съвети на останалите, къде могат да получат подкрепа, което за нас е лампичка, че сме се справили добре.

И от своята страна пък те помагат на хората, които са ново пристигнали. Тогава смятам, че наистина това е резултат положителен.

Честване на Световния ден на бежанеца в Пловдив

По време на отбелязването на Световния ден на бежанеца в Пловдив чухме силни свидетелства на жени, преживели войната, както и видяхме детските рисунки „Моят безопасен свят“. Какво казват тези истории на нашето общество? И случва ли се хората, на които помагате, всъщност да променят и Вас самите?

Още от първия ден мога да кажа, че ни променят. Трудно е на човек да си представи какво се случва, когато остане без дом, без да го е поискал. Променят ни и карат да бъдем все по-състрадателни и все по-разбиращи. Помага ни също да се научим да слушаме. Много интересен факт е в рисунките, как децата в началото, когато дойдоха преди няколко години, рисуваха в едни цветове рисунките. А сега така станаха по-цветни, по-изразяващи, някакво удовлетворение, радост, спокойствие.

Още от началото на своя понтификат папа Лъв XIV говори за човешкото достойнство, близостта и надеждата. Как тези думи намират отражение в ежедневното служение на „Каритас Витания“?

Тези ценности по принцип са нашия компас и те ни водят. Ние се стараем не просто да даваме услуга, а се стараем да влезем в обувките на хората и да се опитаме да извървим пътя. Не вместо тях, но като тях. Така по-лесно намираме решението на даден проблем. Както днес е модерно да се каже, не просто да им дадем локацията, къде точно да отидат, а ако трябва да посетим дадено място заедно с тях. Преживяваме всяка трудност и се радваме за всеки успех. Все едно ние сме го постигнали за себе си.

Понякога страхът от непознатия е по-силен от желанието да го опознаем. Как можем като общество – и като християнски общности – да изграждаме повече култура на срещата? Какво може да направи всеки от нас?

Културата на Срещата се гради доста трудно. Мисля, че на човек обаче е нужно, за да може да направи първите стъпки в тази култура е да се научи да слуша. За мен това винаги е било най-трудното нещо. Да се научиш, освен че слушаш и да чуваш това, което ти казва човекът от среща. Да оставиш назад предразсъдъците. И тогава тази култура постепенно става част от теб и част от твоя живот, от начинът на поведение.

Ако трябва само с едно изречение да обобщите мисията на „Каритас Витания“ и надеждата, която носите на хората, потърсили закрила, как би звучало то?

Протегната ръка, която стопля, дава, подкрепя и закриля.

Световният ден на бежанеца ни напомня, че зад всяка статистика стои човешко лице, а зад всяка среща – възможност да проявим милосърдие и солидарност.

Думите на Христос: „Бях странник и Ме приехте“ остават призив към всички нас – да разпознаваме в другия брат или сестра, независимо откъде идва и какъв път е изминал.

И както папа Лъв XIV нееднократно насърчава Църквата да бъде знак на надежда и близост към всеки човек, така и нашето ежедневие може да се превърне в място, където надеждата намира конкретен израз чрез приемане, съпричастност и любов към ближния.

Благодарим на г-жа Татяна Джумеркова от „Каритас Витания“ за това свидетелство.