Коментар на Евангелието за 16 август 2026 г. от отец Виктор Хаджиев

„О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!” (Мт 15,21-28)

Скъпи братя и сестри,

Хананейката идва при Исус с болката на една майка и вика: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов!“. Първоначално Христос не ѝ отговаря, а учениците искат да я отпратят. Това мълчание може да ни се стори сурово, но жената не се отказва. Тя продължава да върви след Исус, защото вярва, че само Той може да спаси детето ѝ. Така и в нашия живот има моменти, когато молитвата ни сякаш остава без отговор. Тогава сме призвани не да се отдалечаваме от Бога, а да застанем пред Него с още по-голямо доверие.

Когато Исус ѝ напомня, че е изпратен преди всичко при изгубените овце на Израил, жената пада пред Него и казва само: „Господи, помогни ми!“. Тя не претендира за заслуги и не изисква нищо като свое право. Дори когато чува думите за хляба на чедата и псетата, тя отговаря със смирение и мъдрост: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“. Тя вярва, че дори една троха от Божията милост е достатъчна, за да промени всичко.

Накрая Исус ѝ казва: „О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!“. Тази жена, която не принадлежи към избрания народ, става пример за истинска вяра. Тя не се обижда, не се отчайва и не престава да се моли. Евангелието ни учи, че Бог не гледа произхода, положението или миналото на човека, а сърцето му. Нека и ние се молим с постоянство, смирение и доверие, убедени, че пред Христос никоя искрена молба не е напразна. Амин.