Коментар на Евангелието за 2 август 2026 г. от отец Виктор Хаджиев

„И ядоха всички и се наситиха.” (Мт 14,13-21)

Скъпи братя и сестри,

Исус се оттегля на усамотено място, но народът тръгва след Него. Вместо да се раздразни, че тишината Му е нарушена, Той се изпълва със състрадание и изцелява болните. Христовото сърце никога не остава безразлично пред човешката болка. Той вижда не само тълпата, а всеки отделен човек – неговия глад, неговата умора, неговата надежда. Така Господ постъпва и с нас: дори когато се чувстваме изгубени сред множеството, за Него никога не сме безименни.

Когато настъпва вечерта, учениците предлагат хората да бъдат разпуснати, за да си купят храна. Но Исус им казва: „Няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат“. Тези думи са отправени и към нас. Пред страданието често казваме, че нямаме достатъчно сили, време или средства. Господ обаче не иска от нас невъзможното, а онова малко, което притежаваме: пет хляба, две риби, една добра дума, малко внимание, жест на милосърдие. Когато Му ги поверим, Той може да ги умножи.

Преди да раздаде хляба, Исус поглежда към небето, благославя го, преломява го и го дава на учениците. В тези действия Църквата винаги е разпознавала предобраз на Евхаристията – хляба, чрез който Христос продължава да храни Своя народ. Всички ядат и се насищат, а остават и дванадесет пълни коша. Божията благодат не е оскъдна и не се изчерпва. Нека пристъпваме към Христос с доверие и нека не се страхуваме да споделяме малкото, което имаме, защото в Неговите ръце то може да се превърне в благословение за мнозина. Амин.