Коментар на Евангелието за 9 август 2026 г. отец Виктор Хаджиев

„Позволи ми да дойда при Тебе по водата!” (Мт 14,22-33)

Скъпи братя и сестри,

Учениците са в лодката, далеч от брега, и се борят с вълните, защото вятърът е насрещен. Тази картина прилича на човешкия живот: понякога полагаме усилия, но сякаш всичко върви срещу нас. Има моменти, когато страхът, самотата или несигурността стават по-силни от нашата вяра. И точно тогава Исус идва. Той не премахва веднага бурята, но се приближава до учениците и им казва: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!“.

Петър иска да тръгне към Исус по водата. Докато гледа към Него, върви; когато обаче насочва вниманието си към силния вятър, се уплашва и започва да потъва. Така се случва и с нас. Когато погледът ни е насочен към Христос, намираме сили да преминем през трудности, които изглеждат невъзможни. Но когато започнем да гледаме само към проблемите, страховете и собствената си слабост, губим вътрешната опора. Вярата не означава да не виждаме бурята, а да не забравяме Кой е с нас в нея.

Когато Петър извиква: „Господи, избави ме!“, Исус веднага протяга ръка и го хваща. Христос не чака човекът сам да се измъкне, нито го оставя да потъне заради слабата му вяра. Той го спасява и го връща в лодката. Нека и ние не се срамуваме да извикаме към Господа в труден момент. Понякога най-кратката молитва – „Господи, избави ме!“ – е най-искрената. А когато Христос влезе в лодката на нашия живот, вятърът утихва и сърцето отново намира мир. Амин.