Добродетелите или какво научиха за тях децата по време на летните лагери?
Росица Златева - Царев брод
Чрез монашеския си живот, сестрите прославят Божието присъствие и му благодарят за всички блага, които ежедневно получават хората от Него. Търсейки Бог в общност, сестрите бенедиктинки проповядват Благата Вест сред хората и чрез своите дейности се стараят да ги укрепват във вярата.
Една от дейностите в Манастира на сестрите бенедиктинки, всяко лято, са детските летни лагери. Те ги организират с голяма любов и внимание. Тази година, през месец юли, в Манастира се проведоха два детски лагера със деца от селото и околията. Първият беше от 6 до 10 юли, а втория от 13 до 17 юли. Сестрите подготвиха за децата богата програма и прекрасни летни преживявания, която включваше: молитва, беседи на тема: „Християнските добродетели”, театрална работилница, много спортни и забавни игри и развлечения. Беседите поднасяха сестрите от манастира, отец Михал Шлахцяк и аниматори - доброволци.
Oт понеделник до четвъртък, сестрите организираха заниманията в двора на манастира. Техен гост беше отец Михал Шлахцяк, енорийски администратор на енория „Прескръбна Божия Майка“ в Царев брод. В понеделник, темата на деня бе: Уважение и търпение. Във вторник, с помоща на аниматорите и сестрите, децата правиха пиеси по приказки на тема: честност и отговорност. В сряда беше „Воден ден“, т.е. игрите бяха свързани с вода, пръскане и мокрене, а темата бе: състрадание и емпатия. В четвъртък игрите бяха из селото и с децата бяха обсъждани добродетелите: вяра и саможертва. В последния ден от лагера, сестрите заведоха децата на разходка до Лиси Връх - село, в което има басейн и голяма поляна за къмпинг и посетители. Сестрите пекоха за децата хлебчета на огън и децата се радваха на игрите в басейна.
Разговаряме със сестра Надя Ружина, българска сестра в Манастира на бедедиктинките в Царев брод. Тя работи много активно с деца и младежи и е дългогодишен отговорник за младежката пасторална дейност в Никополската епархия.
Сестра Надя, летният лагер се организира от сестрите бенедиктинки вече не за първи път. Как се роди тази инициатива и каква е нейната основна цел?
Здравейте всички слушатели на Радио Ватикана! Летните лагери при нас са нещо, което дори не знам кога започва началото си. От една страна, Манастирът в с. Царев брод винаги е бил и място за деца, защото, както знаете от историята, сестрите, почти от самото му начало, са имали интернат за деца, а след промените на режима в България, с идването на с. Квирина, от тогава знам, че 100 % вече има лагери, защото знам, че отец Димитър и монс. Румен, когато още са били семинаристи и са идвали тук да водят лагери. И това е една традиция, която мисля, че почти не е прекъсвана (с изключение на една година по Ковид). Аз лично, също от много години вече, придружавам лагери за децата и виждам, че техните родители преди са били на наш лагер, много от тях. Разбира се, лагерите през различните периоди са били различни, защото преди си спомням, че имаше възможност децата да нощуват тук, но разбира се, условията за правене на лагери в България са различни сега за работата с деца. Изискванията също са различни, а и нашите сили позволяват, така че ние правим само дневни лагери, от понеделник до петък, и вечерта децата си нощуват по къщите. Най-често това са деца от селото и околията или които са тука при баба и дядо през лятото. Тези лагери спомагат също за сплотяване на общността тук между малките.
Вие знаете, че селото е с различни етноси, както и различни вероизповедания, тук в последните години, децата, които участват на лагерите са 50/50. Бих казала, тази година, първият лагер, който току що приключи, повечето бяха християнчета, православни, но имаме също участници, които са от семейства с мюсюлмански произход, с мюсюлманско вероизповедание.
Свети Бенедикт поставя в центъра на своята духовност молитвата, труда и живота в общност. Как тези ценности намират място в програмата на лагера и как ги предавате на децата?
Да, молитвата, труда и живота в общност, са основни за Св. Бенедикт и нашата духовност и това е същото, което ние се опитваме с децата да живеем тук, в мини вариант, за една седмица. Обикновено, разделяме децата на отбори за цялата седмица и те имат така една малка общност по време на лагера, с която имаха различни задължения, например: да приготвят масата, да мият чинии и също да играят заедно, като екип, като отбор. Денят започваме с молитва в Църквата, като благодарим на Бога за това, което ни е дал и се опитваме, разбира се, да ги възпитаваме в ценностите, доколкото ни е възможно, за една седмица.
Освен игрите и забавленията, какви духовни преживявания организирате за участниците? Как лагерът помага на децата да се доближат до Боа и до Църквата?
За да бъдем честни, децата, в днешно време, рядко познават Бог или Църквата в семейството, за съжаление. Има някои деца, които виждам, че семействата са им вярващи, че посещават заедно църква, но това наистина са много редки случаи. Повечето от децата знаят нещичко за Църквата, например чрез лагерите или дори чрез медиите. Но, за съжаление, присъствието на родител с тях в църквата е рядкост или се случва по празниците за малко. Така че това, че ние се опитваме, дори мъничко, да ги приближим до Бог, чрез това да бъдат заедно с нас в църквата, да се научат, че има Бог, да чуят, че има Бог, това всичко са малки стъпки, които се надявам да им помогне да осъзнаят, че това, което правим, не го правим заради нас или заради тях, а защото Бог ни е поставил тук и без Него ние не бихме имали това време заедно, на благодат, която идва от Него.
Днешните деца израстват в свят, изпълнен с технологии и постоянно онлайн общуване. Какво според Вас им дава една седмица, прекарана в манастирска среда?
Да, децата се вижда, с всяка изминала година, че са все по-зависими от технологиите, за съжаление. Всички ние сме все по-зависими, можем да кажем. Но, от друга страна, са все още деца и условието тук на лагера е, че през деня не сме с телефоните, така че аз не виждам голям проблем при тях, когато са заедно, да са без телефоните, защото те прекарват изключително пълноценно това време заедно. Но, разбира се, в момента в който свърши програмата и им се върнат, също виждам, че веднага търсят телефона и да, това е нещо, което много им липсва и колкото повече израстват с това, толкова повече се отдалечават от реалността, от нуждите на своите приятели, от това да могат да виждат, да са по-емпатични и по-състрадателни. И, всъщност, това докосва и темата на тазгодишните лагери, която е темата за добродетелите. Разбира се, това е една безкрайна тема, но ние се опитахме да сложим фокус на две добродетели за всеки ден. Една от тях беше, например, разсъдливостта или критичното мислене, за това, което ни се предлага или това по медиите, в живота да мислим добре, за да можем да различаваме дали това е истина, дали това е добро за нас или за хората около нас. Други добродетели, разбира се, като състраданието, уважението също бяха тема.
В организацията участват и аниматори. Как подбирате хората, които работят с децата и какво е най-важното качество, което трябва да притежава един аниматор?
Аниматорите, които ни помагат, са най-често деца, които вече са участвали на нашите лагери, по-отговорни деца. Ние имаме предварителни подготовки и срещи с тях, за да можем да подготвим лагерите. Аз съм много благодарна на тях, защото без тях, ние сигурно нямаше да можем да правим програмата, която правим за децата и мисля че колкото повече аниматорите обичат децата, толкова повече те го усещат и със желание идват на лагерите. А за нас те са, наистина, огромна подкрепа, защото ние нямаме като ангажименти само да правим лагери за деца, имаме си и нашите задължения и без тяхната помощ, със сигурност, не бихме се справили така. Благодарни сме за което. Тази година също имахме на гости една аниматорка от София, която завърши аниматорския курс при Салезианите, както и Яни, която е от нашата енория и която успя да си освободи няколко дни от работното време, за да помага също. Останалите аниматори са деца от селото, които вече са участвали в нашите лагери дълги години.
Има ли история или момент от предишните лагери, който особено Ви е докоснал и Ви е убедил, че това служение си заслужава?
За мене лично, това че виждам в последните години по-продължителното израстване на някои деца, които желаят да се ангажират, да дадат от свободното си време, да посветят две седмици от лятото си на други деца, да ги направят по-щастливи няколко дни, това е един огромен дар и мисля, че това е и знак за Църквата, която може да даде пространство на млади хора да създават позитивни преживявания, да дават нещо от себе си за другите и да поощряват това. Защото младите хора имат нужда да се развиват, имат нужда да даряват от талантите си на другите в една хубава среда. И аз мисля, че Църквата има огромен потенциал за това и също голяма нужда от младежи, които да се ангажират за Църквата.
Аз мисля, че има много младежи, които желаят да правят добро и много съм благодарна за тези, които намират пътя до Църквата и също желаят да се ангажират в нея, например чрез провеждането на летни лагери за други деца. Сега след години, когато виждам аниматори, които наистина са имали многогодишен опит като такива и са благодарни и щастливи... Виждам също някои от тях, например които решават професионално да се занимават с педагогика или с нещо, насочено в областта на децата, наистина виждам, че това си струва и също, че това им е помогнало да развият своята духовност в някаква степен и им е помогнало да се доближат до Бог чрез службата си в Църквата.
Какво бихте искали да кажете на родителите, които все още се колебаят дали да запишат детето си на летния лагер при сестрите бенедиктинки?
За родители, които желаят да запишат децата си на лагер, могат да го направят следващата година, защото нашите лагери вече са запълнени и, по принцип, не липсват деца, които да участват, така че, ако желаят, да – да се записват навреме.
От 31 юли до 7 август 2026 г. ще се състои поклонническо пътуване до Меджугорие, което ще даде възможност на вярващите да преживеят дни, посветени на молитвата, духовното обновление и братското общение. Вие, сестро, ще сте част от поклонническата група. Ето и моя въпрос: Поклонничеството до Меджугорие съчетава духовна програма с посещение на едни от най-красивите места на Балканите. Каква е идеята зад това съчетание и какво искате младите хора да преживеят през тази седмица?
Поклонничеството до Меджугорие, всъщност, е участието на групата в международния младежки фестивал в Меджугорие, който се провежда през първата седмица на август. Това пътуване, това поклонничество е организирано по инициатива на монс. Румен, който отговаря за пасторалната работа с младежи и още миналата година изяви желание да се направи това пътуване. Тъй като тази година е пълна с други поклонничества, няма да сме 50 човека, но пък сме повече от 30 и се радвам, че група младежи и по-възрастни ще могат да участват в това поклонничество.
За много младежи това може да бъде първото посещение в Меджугорие. Какво бихте им казали за това място и защо според Вас то продължава да привлича хиляди поклонници от целия свят?
При прибирането ни от Меджугорие, да, ще имаме възможност да посетим и няколко от най-красивите градове на Балканите. Разбира се, че това е една възможност, след като пътуваме толкова далече, да посетим и тези красиви градове и да се насладим на един ден отдих в тези места.
Ако трябва с едно послание да поканите младите хора, които все още се колебаят дали да се запишат, какво бихте им казали? Защо си заслужава да бъдат част от това поклонничество?
Аз лично бях в Меджугорие преди 2 години, по покана на една енория и съм много благодарна на тях, че поеха разноските ми, за да мога да участвам. Също и на моята общност, която ми позволи да присъствам там. Честно да си призная, преди това, не знаех много за Меджугорие, освен че чувах различни мнения по въпроса. Аз лично преживях няколко много духовни дни в Меджугорие и мисля, че това е един център, в който наистина много концентрирано може да се усети присъствието на вярващи хора. От една страна, всички поклонници, които идват ежедневно там, от друга страна, присъствието на хората в това малко градче, които на 90% са практикуващи вярващи, а не просто така наречени католици. И тази вяра, която имат, тя просто се усеща, когато си в разговор с тях или когато имаш някакъв допир до местните хора. Не просто до свещеници или до богопосветени, а до семейства, до лаици, до всички, които са там. Това беше и е място, където много Божии благодати могат да се усетят, защото хората отиват, наистина с вяра, на едно пътуване, на едно поклонничество да подновят вярата си. И аз мисля, че Богородица, че Дева Мария, също се застъпва много за тях, чрез всички тези жертви, които те правят по пътя на поклонничеството и мисля, че наистина е възможност за млади хора на този Младифест, разбира се, да усетят универсалната Божия Църква, чрез присъствието на много други младежи от цял свят, да празнуваме вярата заедно, но и чрез поклонничествата на други и свидетелствата на други младежи, които ще бъдат чути, чрез отслужването на Светата Евхаристия, с толкова много други вярващи хора, и разбира се, чрез молитвата на Броеницата, която хиляди, хиляди хора всеки ден молят там. Меджугорие също е доста известно с факта, че там се отслужва ежедневно и по много Тайнството Покаяние - Изповедта. Така че мисля, че това наистина е място, където младежите могат да усетят духовна обнова и да се задълбочат във вярата си.
Благодаря ви, всичко добро и благословени дни!
Сестрите в манастира в Царев брод са се посветили на Бог и живеят Божието Слово според традицията на Бенедиктинския орден. Монахините са призвани да бъдат видим знак за неговата Милосърдна Любов. На нас, миряните, остава задължението да се молим за тях, за тяхната работа, но също и за нови свети монашески звания, които да украсяват Божия венец на верни Нему жени и мъже, призвани да показват на света, какво означава свят живот и да ни мотивират да се стремим да им подражаваме.
